Рискове на играта [bg]

Ръсти притежаваше изработена по поръчка яхта, която струваше около един милион, и купища пари в различни офшорни сметки. Разбира се, Макграт трябваше някак да бъде убеден да даде кодовете за достъп до тези сметки, но Демарко не се съмняваше, че Делрей и приятелчето му Били умеят да бъдат много убедителни. А след като убедяха Макграт, той и яхтата му щяха да изчезнат. Макграт най-вероятно щеше да се окаже някъде насред Атлантическия океан, а яхтата му щеше да попадне при търговец, който да замаже името на носа, да я продаде и да изпрати печалбата на Ал Кастиля.

Кембъл, разбира се, щеше да бъде напълно прецакан. Беше подписал признание не само за престъпленията, които са извършили заедно с Претър и Макграт, но освен това бе поел отговорност за престъпленията на Моли. Сделката на Кембъл зависеше от това той да даде показания, уличаващи Ръсти Макграт, затова след изчезването на Макграт Кембъл оставаше единственият възможен виновник. Ако Кембъл се опиташе да разкаже различна история — че всъщност няма нищо общо с Моли и че Демарко го е принудил да поеме вината й… Е, кой щеше да повярва на човек, който вече е подписал самопризнание? А след като Кембъл излезеше от затвора — или пък дори още докато е в затвора — Ал Кастиля най-вероятно щеше да прибере и неговите пари.

Планът на Махоуни беше безмилостен. И единственото му морално оправдание беше — ако Махоуни изобщо изпитваше нужда да се оправдава, — че Моли му е дъщеря.

Не че Демарко се притесняваше от съдбата, сполетяла Тед Алън и Ръсти Макграт, и от онова, което предстоеше да се случи на Кембъл. Ни най-малко. Знаеше, че Кембъл е убиец, че Макграт се бе опитал да убие и Кембъл, и съпругата му, и че Тед Алън най-вероятно също е убивал хора, макар че нямаше доказателства за това. Затова не съжаляваше за нещастието, което тези хора си бяха навлекли. Чувстваше се зле обаче, задето е навредил на свестен човек като Кей Кайзър и е корумпирал правосъдната система, за да отърве виновен човек, Моли Махоуни, по-малкото зло.