Истанбулска загадка [bg]

Мокрите ми дрехи бяха пъхнати в найлонов плик до мен. Сигурно приличахме на двама просяци.

Изабел впери поглед в мен, сякаш обмисляше нещо. После предложи:

— Защо не дойдеш у дома?

Усмихнах се. Точно това исках да чуя.

— Добра идея — отвърнах.

Тя потрепери леко. Погледна ме в очите.

— Точно сега не ми се иска да съм сама. Току-що разбрах нещо, което ме разстрои.

— Какво?

— Не сега. — Кимна към черния „Опел Астра“, който спираше до нас.

И в колата не сподели какво я тревожи. Просто упъти шофьора и седна отзад до мен, втренчена през прозореца, сякаш й се искаше да се разплаче.

Дали не беше забавена реакция на отвличането й? По време на разпита останахме разделени и първият човек, когото видях, бе медикът. Той прегледа някакъв списък, преди да ме накара да подпиша декларацията. Знаех, че Изабел е получила същия списък, тъй като медикът каза, че колегата му разговарял с нея, когато настоях да я видя.

В колата, на път към тях, я поглеждах разтревожено. Няколко пъти опитах да я заговоря, но тя продължи да клати глава.

Когато стигнахме до блока й в „Сейнт Джоунс Ууд“, се почувствах изтощен. В асансьора отново я попитах какво е разбрала, но тя просто поклати глава. В съзнанието ми се въртяха всякакви теории. Когато отключи, тя заяви:

— Нуждая се от един душ. Ще говорим по-късно.

Ръката й потрепери, щом отвори вратата. После влезе.

— Ще ми кажеш сега — настоях аз и затворих. — Моля те, Изабел. Тревожа се за теб. Не можеш да потиснеш всичко. Аз опитах. Не помага.

Тя се втренчи в мен.

— Няма да повярваш… Дори не знам дали да ти кажа.

— Изабел, подписах декларация. Заложих си живота. Ако кажа на някого какво се е случило, ще ме арестуват след пет минути. Какво има, по дяволите? Хайде!

Тя си пое дълбоко дъх.

— Питър е бил на наша страна. Всичко е било хитрост, за да вземе от Малак телефонните номера на съучастниците му.

— Но той се опита да ме убие. Не вярвам.

— И аз не повярвах, докато полицаят, който ми съобщи това, не ме помоли да обясня защо Малак е застрелял Питър, ако не е бил сигурен, че са го предали. После ми довери, че са арестували двама от съучастниците на Малак в резултат от съобщение, изпратено от телефона на Питър до техните номера.

— Било е хитрост, така ли? — Ядосах се. — Та той ме остави да умра! Събори те с електрошок!

Стояхме в коридора, втренчени един в друг.

— Какво бе толкова важно, че ме оставиха да загина?

— Спомняш ли си заплахата да превърнат Лондон в Армагедон? Смятаме, че е била спряна след онези арести.

Тя се огледа, сякаш виждаше мястото за пръв път.