Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
Очите му святкат и той ме поглежда, после свежда поглед към пияната пачавра, която още смуче кура му.
— Виждаш ли! — казва той, ликувайки. — Копелето свърши…
— Само се подхлъзнах на тухлите… тухлите… — викам му. Виждам всичко сякаш като през водниста каша, той я сграбчва бясно за главата.
— Сега трябва да увеличим темпото, сега смучи, смучи, смучи. СМУЧИ МРЪСНА КУЧКО! — И той здраво го ръга в устата й, чука преебаната й глава, набутва й го право в гърлото и пръхти сякаш коментира надбягване:
— И Чизи води в последната обиколка, здравата го вкарва на скапаната курва и Чизи… УАААААААХХХХ!!!!
Той е сграбчил рижата й грива като в менгеме, прави няколко резки движения и си го изкарва, оставяйки я да се дави със спермата му, да кашля и да си бърше устата. Той кима към нея.
— Честито, току-що завършихте успешно Школата по секс на Чизи.
Така не бива, човече, не, не, не, заклащам се напред, така да се каже и коленича до гаджето.
— Няма нищо, няма — успокоявам я, успокоявам я и сякаш и двамата се нуждаем от това, човече. Тогава тя внезапно вдига глава.
— Сега и двамата, двамата, копелета такива! — крещи тя и започва да разтрива слабините ми, но не ми става и я целувам по устата и само повтарям — „добре, добре“ и издърпвам чорапогащника и говняните й бикини. Бъркам в путката й и започва да ми става. Започвам да се пипкам да извадя капута от пакетчето. Трябва да… трябва да… трябва… трябва да сложа гумата и… успявам. В пресечената смазка, която се стича от нея има лепкави вонящи топчета… Чепът ми влиза лесно. Чувам Чизи, който се подиграва и хили, а тя ръмжи срещу него, но сякаш не съм там. Чукам я известно време, но усещането е пълен боклук, не е както си мислих, че ще бъде и как изобщо може да съм толкова тъп, че да си помисля, че ще бъде като с Али и страшно се ядосвам, ядосвам се на себе си и тя пищи, пищи и се опитва да ме предизвика, така да се каже:
— Давай! По-здраво! Само толкова ли можеш!
И аз продължавам, продължавам… докато не се изпразня в капута…
Претъркулвам се встрани и си издърпвам дънките, издърпвам направо върху гумата, която все още е на кура ми. Сега Чизи й се мята, сграбчва я и я преобръща с гръб към себе си и се напъва да събере храчка, а тя се цупи:
— Какво, мамка му да е…
Но Чизи смръква назад сополите си, правейки коктейл от сопол слюнка в устата си и после го изплюва върху нейния хванал коричка от лайна анус. Чизи е позитивен, в медицинския смисъл на думата, но иначе в живота е най-негативното копеле и изобщо не му дреме за капути. Предполагам, значи, някак, той знае или мисли, че и тя е позитивна, но сигурно не му дреме просто защото й го вкарва отзад. Човек не трябва да го прави така, трябва по-полека… не че аз и Али изобщо го правим така или по-точно не го правим изобщо… но тя само пъшка и от очите й кротко се ронят сълзи… прилича на изхвърлен на сухо кит или тюлен, който не може да се върне сам във водата.
Когато свършва, той изважда и забърсва измърляния си с лайна кур с чистата част на белия й чорапогащник.
Гаджето се изтъркулва по гръб, лицето й червенее като рак, от носа й текат сополи. Тя навлича чорапогащника и се цепи:
— Шибано копеле!
— Млъквай, кучко! — изкрещява Чизи и й вкарва един право в лицето. Чува се хрущящ звук и аз се вцепенявам, дори след толкова пиене и хапчета ме заболява, сякаш мен е ударил. После тя изпищява на умряло, когато той й забива шут в едната цица. От шока си възвръщам гласа, човече, защото това не трябва, просто не трябва… Не е редно, така да се каже…
— Стига, Чизи… Разкарай се, копеле… Не бива, не е редно, значи!
— Знаеш ли какво не е редно? Сега ще ти кажа какво не е редно! Не редно курвите да не се къпят — сочи я той, докато тя тихо скимти и масажира гърдата си. — Тази кучка има нужда от един душ, копеле!
И той започва да пикае върху нея, мръсна застояла бирена урина, човече. Тя не се и помръдва, просто седи и реве. Изглежда толкова жалко, човече, пълна развалина, изобщо не прилича на човешко същество и аз си мисля дали и аз не изглеждам така в очите на другите, когато съм наистина друсан и така нататък? Някакъв пич, който си прави джогинга, облечен целия в бяло минава наблизо, поглежда ни, прави рязък завой и набързо се отдалечава без да сменя темпото си. Чизи е гадно копеле, всеки го знае. Всеки, който е направил каквото е направил той… но Чизи си излежа годините за това. Изплати вината си към обществото, така да се каже. Но какво си мислят за мен като ме гледат с него?