Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Къде отиваме — заваля тя от време на време, докато вървим след Чизи, който се насочва към задната част на строежа. Озоваваме се от външната страна на голямата ограда, с лице към хълма и скрити от пътя. Наоколо няма никой, макар че зад оградата се чуват гласове, явно някои от бачкаторите са се хванали извънредно, но и те не ни виждат.
— Търсих скатано място за купона — намига Чизи. Вече доста се стъмва. Аз измъквам хапче от джоба си и го глътвам — нерви, човече, чисти нерви, значи.
— Време е да свалим картите, мадам — смее се Чизи и копелето разкопчава дюкяна си и го вади, кура си, значи, дебело гумено нещо. Куровете на другите винаги изглеждат отвратително, човече.
— Ей, ти, действай — вика той на гаджето, а в гласа му истинска злоба, човече — заемай се веднага!
А тя, значи, гледа малко объркано, сякаш сега се сеща защо е цялата работа. Но после свива рамене, коленичи и го поема. Чизи просто си седи и гледа отегчено. След минута или някъде там той й вика:
— Скапана работа. Дори не знаеш как се прави. — Той се обръща към мен ухилен. — Сега ще научим тази тъпа курва как се смуче, а, Спъд?
Той я хваща за косата, издърпва я и я повлича към купчината тухли наблизо.
— Стига, стига… Идвам, де, идвам — пищи тя и го удря по ръката. Копелето се е смахнало.
— Леко, бе, Чизи! Мамка му — изцепвам се, но хапчето започва да ме хваща и гласът ми някак глъхне.
— Затваряй си шибаната уста! — заповядва й Чизи, без да ми обръща внимание, а тя го гледа накриво. Той пак я слага на колене, точно до тухлите. — Спъд, качи се горе на купчината — вика ми той. Аз здраво съм се отнесъл, така че без да кажа нищо се качвам.
— Така — казва Чизи. — Сега си извади шибания чеп.
— Да бе! Я си еби… — завалям и с периферното си зрение забелязвам купола на Дайнамик Ърт Доум13… и започвам да се хиля като побъркан.
— Мръсно скапано копеле! — цепи се срещу мен нещастницата, противното й лице ме гледа гадно, човече, сякаш аз съм този, който й дърпа косата, а аз нищо не й правя, значи, човече.
— Не… Няма такова нещо — викам. — Просто искам да сме приятели…
Чизи се смее и крещи:
— Млъкни, копеле! Просто искам да дам един урок на тази кучка…
Гаджето някак се отнася, аз — също.
— Раймънд ми каза, че ще мога да си върна детето — мрънка пияно гаджето в някакъв свой си свят, като мен…
— Давай, копеле — нарежда Чизи, а аз гледам смахнатата му физиономия и се хиля като някое тъпо хлапе, докато той ми разкопчава ципа и ми го изважда. Изобщо не чувствам нищо, но Чизи ме държи за кура. Чизи!!! Той поглежда надолу към гаджето.
— Знаеш ли какъв е проблемът с гаджетата и свирките? — той премества погледа си върху мен. Нито една не съм срещал, която да ги прави както трябва. После пак се обръща към нея. — Сега гледай много внимателно, защото това, което ще видиш е най-доброто възможно образование, което някога ще получиш! — обяснява й той и пак ме поглежда. — Такива са кухите пички! Все си мислиш, че могат да готвят, защото майка ти ти е готвила, но те се справят само с най-простите неща. Ако трябва нещо въображение, така да се каже или нещо по-изискано — направо забрави! Същото е и със свирките! Гаджетата го лапат и движат главата си нагоре-надолу, все едно устата им е путка. Докато бях на топло едно момче ме научи как се прави… първо прокарваш езика си по дължината на кура… — Той ми го сграбчва и започва да го лиже… — В случая на Спъд не отнема много време… ха-ха-ха… Дайнамик Ърт Доум… Сигурно е гот вътре.
— Мамка ти, копеле — задъхвам се, докато студения му език леко се плъзга по чувствителната кожа на пениса ми… вие ми се свят и все повече се стъмва…
— Действай боклук такъв! — изсъсква Чизи и си мисля, че има предвид мен, но това е за нея и тя последва неговия пример, поемайки главата на пениса му в уста.
— Доста добре-е… — казва й той. — Сега го близваш с език по главата… докато стане твърд и здрав…
Аз вече бях „твърд и здрав“, но не чувствах нищо. Просто нищо…
До мен достигат само думите на Чизи и си мисля за оня пич, дето спечели Оскара, там дето вика — „Аз съм владетелят на света“, бая дълъг филм, значи, гледах го миналото лято и сега се сещам за Сик Бой и бас държа, че като се гледа пред огледалото си вика така, „Аз съм владетелят на света“… а Чизи продължава…
— …после започваш да го поемаш навътре в устата си, полека… полека… леко, деликатно… това не е шибано състезание колко кур можеш да налапаш… не спирай с езика… движи го по цялата дължина… добре… добре…
— Майната ти, Чизи, човече — пухтя, вътрешностите ми се преобръщат като гледам отвратителната физиономия на Чизи около кура ми и ако изобщо има някакво лице, което човек не би искал да гледа около оная си работа, това е неговото и точно тогава сякаш за пръв път разбирам какво става и си го издърпвам…
13
Dynamic Earth Dome — планетариум в Единбург. — Б.пр.