Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Саймън… — започна Ариана.
Бавна, сладостна тръпка й отне гласа. Езикът на Саймън я галеше леко и караше зърната й да се втвърдяват още повече.
Ръцете му се плъзнаха по аметистовата рокля и я развързаха напълно. Платът го галеше с леки движения и правеше кожата му още по-чувствителна Той се усмихна.
— Трябваше да свалям роклята ти малко по малко и да целувам дълго всяко кътче разголена плът, докато въздъхнеш, докато се разтрепериш и ми дадеш онова, за което никой мъж не е молил, което съм взел само от теб.
Саймън затвори очи и много леко прокара пръсти надолу по бедрата на Ариана. Те се разтвориха за него. Роклята й падна с лек шепот.
— Отдаваш ли ми се? — попита той.
— Да — пошепна тя. — Винаги.
Едва тогава Саймън отвори очи.
— Видях те такава още първата нощ. И вместо да ти кажа колко си хубава, вместо да повикам страстта ти с ласки, аз те разтворих широко и проникнах в тебе, сякаш сме били любовници откак дишаме.
Ариана се опита да каже нещо, но Саймън вече се навеждаше над нея и я галете с ръце, с уста и с думи. Тихо стенание се откъсна ат гърлото й, когато езикът му започна да гали най-нежните места.
— По Светите места се ражда един странен плод — каза Саймън, както я милваше. — Казва се нар. Месото му е тъмнорозово, като рубин.
Удоволствието обхващаше тялото на Ариана и то сякаш се топеше. Дъхът й спираше. Саймън пое с въздишка огнените капки на страстта й.
— Ти си като нар… сладка, но и тръпчива, яркорозова, създадена да бъде вкусвана бавно със зъби и език.
Сладък огън затрептя по цялото тяло на Ариана. Тялото й се изви като дъга. Саймън я беше виждал и по-рано да се движи така — бавно и елегантно, в обятията на някакъв целебен сън.
Ариана се вгледа в тъмните очи на Саймън.
— Чувствам… Чувствам… Сънувала съм това… по-рано. Точно това. Но ти никога те си ме целувал така.
— Целувал съм те точно така — възрази меко той.
Саймън погали с върха на езика си копринения възел на желанието й. Тя въздъхна и се изпъна отново в дъга. Движеше се бавно, като насън.
— А ти ми отговори точно по този начин — вдигна се към мен и ми позволи… всичко.
— Кога? — пошепна тя. Знаеше, че е вярно, но още не разбираше това ехо от някакъв свръхестествен сън.
— Излекувай ме.
— В един сън — каза Ариана. — Ти ме излекува.
— Това бе един Мъдър сън — каза Саймън — със среднощна лунна светлина, рози и вещания за буря.
— Цялата горя — пошепна тя.
— Усещам този огън, по-сладък от сънищата ми. Нямах намерение да те взема тази нощ, даже по този начин. Но сега искам да те взема по всички възможни начини.
Ариана изстена тихо. Тя се отдаде с цяло тяло на огнената ласка на Саймън. Той я държеше със силни и нежни ръце, шепнеше й възхитени думи, наслаждаваше се да целува тялото й и разпалваше още по-силен огън в нея; тя вече не бе в състояние даже да извика.
Когато го погледна Ариана разбра какво е да сънуваш в съня си.
— Твоя съм — каза тя. — Отдадох ти се, преди да разбера. А сега, вече разбрала, ти се отдавам отново.
— Моя си — каза Саймън — и имаш вкуса на огъня.
— Гори с мен — пошепна тя. — Много дълго горях сама в този огън.
Тръпка разтресе видимо Саймън. Той захвърли дрехите си и видя Ариана да се усмихва на възбудата му, разкрита пред нея.
— Само като те погледна, плътта ми се превръща в мед — каза Ариана и го докосна. — Мъж от коприна и стомана. И удоволствие. Мили Боже, какво удоволствие…
Нова вълна от желание заля Саймън и го разтърси.
— Правиш ме силен като бог!
Той се наведе бавно, наслаждавайки се на нейната взаимност, докато тя му правеше място между краката си и го обгръщаше с тях, отдавайки му се изцяло. Той проникваше все по-дълбоко в нея, докато най-после постигнаха пълно сливане.
Огненото съвършенство на единението го разтапяше.
— Аз горя — каза той, обзет от страдание и удоволствие.
Ариана усещаше същото — мъчително удоволствие, което я поглъщаше като огън.
— Ние… Горим.
Двамата спряха да дишат от мощния екстаз, който запулсира помежду им.
Когато всичко свърши, когато нямаше вече какво да дават, да вземат или да споделят, Саймън пое Ариана в ръцете си и здраво я прегърна, като че ли някой искаше да му я вземе.
— Ще има начин да победим Дьогер — каза гневно Саймън. — Трябва да има. Изгубената зестра не струва живота на толкова много хора.
Ръцете на Ариана прегърнаха още по-здраво Саймън. Тя се молеше мълчаливо и отчаяно да се върне дарбата й.
Да можеш само да намерят зестрата…
Пред очите й се яви видение, което я завладя напълно за много време. Тя лежеше неподвижно и виждаше само каменния кръг край крепостта Стоунринг, изправен високо на фона на зимното небе.