Кадифе
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кадифе». Краткое содержание книги:
Габриел застена до устата му и го захапа, когато пръстът му се втурна между краката й и започна да милва влажната плът. Притисна долната част на тялото си към силните бедра и възбудените слабини, сякаш можеше да осъществи сливането, което желаеше така отчаяно.
— Вземи ме — пошепна тя. — Трябва, Натаниъл!
— Не… Не, любов моя, не. — Той дръпна ръката си, отстъпи крачка назад и я погледна с горящи от страст очи. — Не тук. Невъзможно е.
Тя се облегна на стената и изохка задавено. Сърцето й биеше до пръсване. Затвори очи, за да спре бунта на сетивата си.
Натаниъл спусна полата й, без да я докосва, сякаш беше горящо дърво, което можеше да го подпали.
— Къде? — попита след малко тя.
— Ще излезем извън града, някъде край реката — отговори тихо той. — Тръгни на север, аз ще те чакам.
Тя кимна бавно, сякаш физическото напрежение беше твърде много за нея.
— А сега се върни в салона — нареди строго той. — Аз ще дойда след малко. — Завърза отново шалчето на врата си и приглади косата си.
— Божичко, как ли изглеждам? — Габриел докосна устните си, все още пулсиращи от дивата целувка.
— Малко си разрошена, но иначе нищо ти няма — увери я той. — Може да идеш в стаята си да се пооправиш набързо. Хайде, върви, преди да са забелязали липсата ти.
Тя излезе от защитния параван на лавровите дръвчета и се запъти към къщата, като се стараеше да върви в сянката. Мина бързо през ярко осветения салон, като държеше главата си сведена, за да не привлича любопитни погледи.
Натаниъл почака няколко минути, преди да я последва. Облегнат на парапета, няколко пъти пое дълбоко въздух, за да уталожи пулсиращата възбуда в слабините и да проясни главата си. Безумие… върхът на безумието. Но не можа да обуздае желанието си и за малко да отстъпи на отчаяната молба на Габриел и да я вземе тук, на място, сред десетки знатни гости от различни националности!
Лудост! Въпреки това му се искаше да се смее с глас. Не му ли беше достатъчно, че бе влязъл в леговището на лъва и трябваше да обмисля много внимателно всяка своя стъпка? Защо бе забравил обичайната си предпазливост? Не знаеше ли, че животът му зависи от фактори като късмет, опит, железни нерви и крайна дискретност?
Когато напусна Париж, той се надяваше, че раздялата с Габриел ще го отрезви, но стана точно обратното, страстта му не угасваше, а растеше с всеки изминал ден. Габриел владееше дните и нощите му и нямаше намерение да го напусне.
И точно тук, на брега на Мемел, на мястото, където се разиграваше световната драма, тя се появи пред него от плът и кръв и отново го завладя без остатък.
Габриел преживя остатъка от вечерта, без да прояви признаци на лудост. Двамата императори напуснаха приема заедно, както бяха дошли, в пълно разбирателство. Бенедикт Лубиенски се сбогува с домакинята с голяма група гости и целуна ръката й с неразгадаемо изражение.
— Трябва да кажа, че приемът мина много добре — похвали я Талейран, след като и последният гост си отиде. — Поздравления, скъпа.
— Поздравления? За какво? — попита остро Габриел.
Кръстникът й я погледна изненадано.
— Ти как мислиш, детето ми?
Габриел се изчерви и махна с ръка.
— Не исках да се проявя като глупачка. Много съм уморена.
— Мога да си представя. — Той я огледа замислено. — Очевидно ти хареса компанията на мосю Лубиенски.
Нищо не убягваше от очите на хитрата стара лисица!
— Наистина ли, кръстнико? — Тя срещна умния му поглед и въздъхна. Нямаше смисъл да се преструва пред Талейран.
— Ти забравяш, че знам как общуваш с любовниците си, детето ми.
— Досега съм имала само двама — напомни му тя.
— Повече от достатъчно за жена, която обича силно като теб, Габриел.
— Мисля, че си прав. — Тя сведе очи.
— Нали не си очаквала да го видиш тук? — попита тихо той и погледът му внезапно се изостри.
Габриел безпомощно поклати глава.
— Това е някаква магия. Изобщо не мислех, че ще го срещна отново.
— Радвам се. — Той я целуна по бузата, отстъпи крачка назад и я улови за раменете. — Нали няма да обидя нито един от двама ви, ако ви препоръчам да бъдете предпазливи?
— В никакъв случай — кимна сериозно тя.
Вратата се затвори тихо зад външния министър на император Наполеон и Габриел беше готова да се разкрещи от радост. Вече нищо не стоеше на пътя на нощното й рандеву на речния бряг.