Предателката
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: mackenzies #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кремена Крумова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателката». Краткое содержание книги:
Тийла потрепери и се прекръсти. Сведе глава и в очите й блеснаха сълзи.
— Дано сме живи и здрави — прошепна тя. — Джеймс, ами нашият внук! Великолепен е, нали? Така ми се иска да остане тук!
— Тийла! — сгълча я мъжът й. — Това е решение, което ще вземат Риса и Джером.
— Няма начин Джером да остане тук — каза Риса с горчивина в гласа. После вдигна поглед, чудейки се дали Джером не я бе довел в дома си, за да я принуди да остане. Удобно, приятно местенце за нежелана съпруга и дете. Тук никой не може да й навреди. Но и тя не можеше да стори нищо. — А къде е той?
— Поправя кораба — обади се Дейвид.
— Ще се върне по-късно — додаде Тийла. — Защо не си починеш? Стаята на Джером е на втория етаж. Донесли сме бебешко креватче. Позволих си да сложа малко дрехи в гардероба…
— Малко дрехи! — прекъсна я Джеймс. — Нито жена ми, нито Сидни изневеряват на модните тенденции. Можеш да бъдеш сигурна — усмихна се той на Тийла. — В разгара на войната Наръчникът за дами на Годи идва чак дотук през блатата и тресавищата!
— Никога не се ръководя от модата! — възмути се Тийла. После се усмихна — Е, имаме тоалети за специални случаи. Но тук е много горещо, а от реката лъха влага. Памучните дрехи са най-удобни за такъв климат. Хайде, ела да ти покажа стаята!
За Риса това беше странен следобед. Стаята на Джером беше уникална и отразяваше дивия му произход. Цялата беше украсена със семинолски битови предмети — лули, украси за глава, малки кукли, ножове и шарени рогозки. Имаше и редки издания на Одюбон и други автори. Лавиците съдържаха научна и художествена литература. Гардеробът и шкафовете бяха пълни с дрехи — както всекидневно, така и официално облекло, останали от времето преди войната. Джером беше израснал тук. Прозорецът гледаше към морето, наблизо се виждаше пясъчен бряг. Риса си помисли, че при залез гледката сигурно е невероятна.
Леглото беше огромно, с балдахин и красиви орнаменти в европейски стил. Плетената завивка имаше тъмнокестеняв цвят и подхождаше на завесите. Когато слънцето започна да се снишава към хоризонта, Риса видя багрите на здрача. Сториха й се изумително красиви и тя се зачуди дали някой ден Джером ще я допусне отново в леглото си и дали въобще някога ще може да му прости.
Изведнъж я обхвана безпокойство. Джейми беше нахранен и спеше. Долу семейството също беше притихнало. Слезе по стълбите и откри Джеймс в кабинета. Той седеше срещу догарящия огън в камината. Работеше, но когато тя влезе, я изгледа продължително.
— Ще откриеш малко сладководно езерце надолу по пътеката. Заобиколено е от бял пясъчен плаж и борове. Собственост е на семейството и ако решиш да поплуваш, това е най-доброто място. Никой няма да те безпокои.
Риса тръгна по пътеката. Езерото не беше много близо до къщата, но ходенето дотам си заслужаваше. Пейзажът бе обагрен в златисто, яркочервено и розово. Блатните птици весело цамбуркаха и се гонеха в плитчините — изящни бели създания с елегантни шии и тънки крака. Плажът се простираше чист и искрящ като сняг, окъпан в розовите краски на залеза. Риса изхлузи обувките и чорапите си. Потопи пръсти във водата и почувства приятна топлина. После свали бялата си рокля и внимателно я сложи върху един пън. Така, по долни гащи и риза, тя нагази в плиткото, готова да се гмурка и плува.
— Това ли е всичко? Само толкова ли ще съблечеш?
Риса се обърна рязко. Не беше забелязала, че Джером е в заливчето — безшумен и неподвижен, облегнат на един бор. Беше бос, без риза, с навити крачоли и ръце, скръстени на гърдите. Риса потрепери вътрешно — искаше й се да отиде при него, но не можеше да го направи, след като той я бе заклеймил като предателка.
— Вече много, много внимавам къде си оставям дрехите — отговори и също кръстоса ръце върху гърдите си.
Джером учудено повдигна вежди.
— Така и трябва да бъде.
— И защо?
— Защото ще те наплескам по задника, ако отново проявиш безразсъдство.
— Колко смешно, особено след като твоят задник е толкова популярен.
Джером смръщи чело.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма значение.
Риса му обърна гръб и заплува край брега. Въздъхна, когато той се приближи и я обърна към себе си. Успя да му се изплъзне и троснато се отдръпна от него.
— Честно казано, не мога да повярвам, че се реши да ме доведеш тук.
— Домът на баща ми не е военна тайна — отвърна сухо Джером.