Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Този драконов шлем ужасно запарва, но аз не се нуждая от него, за да въвеждам дисциплина сред подчинените си. Нали така? — намигна му тя.
— Н-не — заекна полуелфът и усети руменината по лицето си.
— Все същият Танис! Още се изчервяваш като девойка. Но ти никога не си бил като останалите, никога… — Тя го придърпа към себе си, обви ръце около тялото му и влажните й устни докоснаха неговите…
— Кит… — продума със свито гърло Танис и се отдръпна. — Не тук! Не на улицата!
Китиара го изгледа ядосано, но след това сви рамене, отново го хвана под ръка и двамата продължиха по улицата под одобрителните възгласи и дюдюкания на драконяните.
— Защо ли ти прощавам? Ако друг мъж ми беше отказал по този начин, досега да съм го пронизала с меча. Пристигнахме.
Тя влезе в най-добрия хан във Флотсам — „Соленият бриз“, построен на една висока скала. Съдържателят побърза да ги посрещне, като не пестеше поклоните си.
— Стаята ми оправена ли е? — Да, Господарке. Той се втурна нагоре по стълбите, за да се увери за последен път, че всичко е наред, а те го последваха. Преди да влезе в стаята си, Китиара я огледа критично и след като обстановката я задоволи, захвърли небрежно шлема на масата и свали ръкавиците си. След това седна в едно кресло и вдигна единия си крак.
— Ботушите ми — усмихна му се лукаво тя.
Той преглътна, насили се да се усмихне и пое крака й. Това бе тяхната стара игра — да й сваля ботушите, — която винаги стигаше до… Танис си забрани да мисли за подобен завършек точно сега!
— Донеси ни бутилка от най-доброто вино и две чаши — нареди тя на съдържателя, без да сваля поглед от Танис. — А след това ни остави сами.
— Но… господарке… имате послания от Драконовия Господар Ариакус…
— Ако видя физиономията ти в тази стая, след като донесеш виното, ще ти отрежа ушите — изрече с мила усмивка Китиара и докато говореше, извади една лъскава кама от пояса си.
Съдържателят пребледня, кимна и побърза да излезе.
— Само така! — изсмя се Кит и размърда пръсти в сините си копринени чорапи. — А сега аз ще ти сваля ботушите…
— Не… време е да си ходя. — Танис се беше изпотил в доспехите си. — Началникът ще ме търси…
— Аз съм началникът ти! — отвърна игриво Китиара. — А утре, ако искаш, ти ще си началник. Е, може и нещо повече. Сядай сега.
Танис нямаше друг избор, освен да се подчини, макар че дълбоко в себе си съзнаваше, че иска да се подчини.
— Толкова се радвам да те видя. — Китиара коленичи пред него и започна да сваля ботушите му. — Съжалявам, че пропуснах срещата в Солас. Къде са останалите? Какво прави Стърм? Сигурно се бие заедно с рицарите. Не се учудвам, че сте се разделили.
Никога не съм разбирала това ваше странно приятелство…
Тя продължи да говори, но Танис не я слушаше, а само я гледаше. Беше забравил колко красива, колко чувствена и привлекателна е тази жена. Направи отчаян опит да се съсредоточи върху мисълта за опасността, която го грозеше, но си представяше единствено блажената нощ, която ще прекара с нея. В този момент тя го погледна в очите и страстта, която съзря, я порази и омагьоса.
Ботушът се изплъзна от ръцете й. Танис се наведе и пряко волята си я придърпа към себе си. Китиара обви врата му с ръка и притисна устни към неговите. Допирът отприщи всички желания и копнежи, които го бяха измъчвали през последните пет години.
Ароматът й — топъл и женствен — се примесваше с миризмата на кожа и стомана. Целувката й бе огнена, а болката — непоносима.
Танис знаеше само един начин да я премахне.
Съдържателят почука на вратата и като не получи отговор, остави виното пред вратата и поклати възхитено глава — това бе третият мъж за три дни.
— Разкажи ми за малките ми братчета — измърмори сънено Китиара, лежейки в прегръдката на Танис. — С теб ли са?
— Последния път, като ви видях, бягахте от Тарсис заедно с някаква елфска принцеса.
— Ти ли беше това! — Танис си припомни сините дракони.
— Естествено! — Кит се сгуши в него и го погали по лицето. — Брадата ти ми харесва. Така не си личат мекушавите ти елфски черти. Как се озова в армията?
„Вярно, как съм се озовал?“ — замисли трескаво Танис.
— Ами… заловиха ни… в Силванести. Един офицер ме убеди, че е… глупаво да се с-сражавам… срещу К-кралицата на Мрака.
— А братлетата ми?
— Ние… разделихме се.
— Жалко — въздъхна Китиара. — Много исках да ги видя. Карамон сигурно е станал истински великан. Ами Райстлин? Разбрах, че бил много добър магьосник. Още ли носи Червената роба?