Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
— Обзалагам се, че данните са подправени. Готова съм да изям грозната сламена шапка на Фийни, ако Одри е от Кънектикът. Провери в компютъра всички жени — роднини на шестимата убийци на Марлена. Включи монитора, за да следя данните.
— Веднага. — Пийбоди намери съответния диск и нареди на компютъра: — Искам пълна информация само за роднините от женски пол.
Ив спря колата близо до Лакшъри Тауърс и се загледа в лицата, които се появяваха на монитора. Когато някакъв амбулантен търговец се опита да й предложи стоката си, тя нетърпеливо го прогони и гневно възкликна:
— По дяволите, трябва да е сред тези жени! Сигурна съм… Почакай, върни на предишната.
— Мери Патриша Калхун — зачете Пийбоди, — по баща Макнали, вдовица от Лиъм Калхун. Местожителство — Дулин, Ирландия. Художничка. Четирийсет и шестгодишна; има един син, също наречен Лиъм, който е студент.
— Познах я по очите, същите са като на момчето от картината. Боядисала си е косата и си е направила пластична операция. Носът й е изтънен и удължен, скулите й са по-изпъкнали, брадичката е по-малка, но това е Одри. Раздели екрана, покажи снимката на Лиъм Калхун — син.
— Това е момчето от картината! — Тя впери поглед в лицето на младежа, който вече не приличаше на ангел. Блестящите му зелени очи сякаш се взираха в нея. — Пипнах те, мръснико! — промърмори тя, натисна педала да газта и отново полетя към Лакшъри Тауърс.
Входът се охраняваше от същия портиер, който ги беше посрещнал при първото им посещение; като видя двете жени, той пребледня и побърза да се отдръпне и да им направи път.
— Навярно милата Одри години наред е кроила планове за отмъщение. — Двете се качиха в стъклената кабина на асансьора. — Момчето е било едва петгодишно, когато баща му е умрял.
— Лиъм е бил прекалено малък, за да намрази убиеца на баща си.
— Точно така. Но майка му му е вдъхнала омраза, внушавала му е, че трябва да отмъсти за баща си. Превърнала е единствения си син в убиец. Възможно е момчето по рождение да е било склонно към насилие и тя да е доразвила престъпните му наклонности. Тиранизирала го е, проявявала е деспотизъм — това беше и заключението на доктор Майра. Младежът е религиозен фанатик, който си въобразява, че Бог му е възложил мисията да отмъщава. Като прибавим към това и фактът, че е компютърен гений, разбираме как симпатичната Одри… или по-точно Мери, е превърнала сина си в чудовище.
Ив позвъни на вратата на апартамента и хвана оръжието си. Художничката отвори и като ги видя, колебливо се усмихна.
— Лейтенант, мисля, че срещата ни беше за утре. Нима отново съм се объркала?
— Настъпи малка промяна в плановете ми. — Тя влезе и препречи вратата, докато оглеждаше дневната. — Искаме да ви зададем няколко въпроса, госпожо Калхун.
За миг художничката присви очи, сетне лицето й стана безизразно.
— Сигурно грешите — заяви невъзмутимо.
— Ти сгреши. Единственият ти син е в ръцете ни.
— Какво сте сторили с Лиъм? — Тя се нахвърли върху Ив, опитвайки се да избоде очите й с пръсти. Ив се приведе, сетне с един скок се озова зад нея и стегна с ръката си шията й.
— Чуваш ли ирландския й акцент, Пийбоди? Май в Кънектикът не говорят така напевно. — Със свободната си ръка посегна в джоба си и извади белезниците. — Този акцент гали ухото, нали?
— Истинска музика, лейтенант.
— А сега ще си поговорим надълго и нашироко, Мери. За обезобразени трупове с изтръгнати вътрешности, за майката, която е превърнала сина в оръдие на своето отмъщение.
— Ако само косъм падне от главата на момчето ми, ще изтръгна сърцето ти.
— О, каква загриженост. — Ив иронично повдигна вежда. — Синът ти е бил обречен от мига, в който си започнала да го приспиваш с приказки за кърваво отмъщение. — Презрително я изгледа, извади комуникатора си и се свърза с Уитни. — Сър, направих важни разкрития. Необходимо ми е разрешително за обиск на жилището на Одри Мъръл. — Замълча за миг и добави: — Известна още като Мери Патриша Калхун.
Откриха „бърлогата“ на Лиъм в килера. Сложната електронна апаратура почти изпълваше тясното помещение. До едната стена имаше масичка, застлана с бяла дантелена покривка. Върху масичката стоеше великолепна мраморна статуетка на Дева Мария, над която беше окачено разпятие с прикования й Син.
Ив се питаше дали Одри се е опитвала да внуши на Лиъм идеята, че тя е чистата, мъдрата и непорочна майка, а той е синът — мъченик.
— Обзалагам се, че грижовно му е поднасяла чай и сандвичи, докато той е залагал капаните си като паяк, който впримчва в мрежата си нищо неподозиращите жертви. А преди Лиъм да отнеме живота на поредната си жертва, навярно двамата са отправяли молитва към Всевишния.