Отмъщение в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отмъщение в смъртта». Краткое содержание книги:
Освен дневната имаше още четири помещения. Първото беше спретнато подреден кабинет с модерна система за комуникации; като я видя Фийни доволно потри ръце и се залови за работа. Срещу кабинета се намираше кухнята, която също беше обзаведена свръхмодерно. Ив реши да я огледа най-накрая.
Спалните бяха срещуположни, но едната беше превърната в художническо ателие. С присвити устни Ив огледа недовършения натюрморт на статива. Всъщност се досети, че на платното са изобразени плодове, едва след като видя фруктиерата с грозде и ябълки, поставена на масичката под прозореца.
— Не оставяй днешната работа за утре — промърмори тя и влезе в спалнята.
Леглото беше огромно, таблите му бяха украсени с изящна дърворезба. Кувертюрата беше опъната. В гардероба имаше две дузини черни костюми, които имаха толкова еднаква кройка, че сякаш се бяха клонирали. Обувките — също черни — бяха излъскани до блясък и прибрани в прозрачни кутии.
Ив започна да претърсва джобовете, сетне опипа стената, надявайки се да намери някакъв тайник.
След петнайсетминутно безплодно претърсване затвори вратите на гардероба и се залови да изпразва чекмеджетата на шкафа, като потръпваше от отвращение, когато докосваше бельото на Съмърсет. От кабинета долитаха гласовете на Фийни и Макнаб, които говореха на неразбираем за нея език, изпъстрен с технически и компютърни термини.
Точно когато смяташе да повика Пийбоди да й помогне да обърнат дюшека, погледът й попадна на акварел, окачен над масичка, върху която беше поставена ваза с парникови рози.
Стори й се странно, че всички останали картини (които бяха толкова много, че жилището приличаше на галерия) бяха закачени по няколко на една стена, а на тази беше отредено специално място. Не разбираше кой знае колко от изкуство, но картината й хареса. На нея беше изобразено момченце с усмихнато ангелско личице, ръцете му бяха пълни с цветя. С полски цветя, които се бяха посипали и по земята.
Ив се питаше защо детето й се струва познато. Беше виждала някъде тези очи. Приведе се, за да огледа нарисуваното лице и безмълвно запита: „Кой си ти? И защо портретът ти е закачен в жилището на Съмърсет?“
След натюрморта, който беше видяла в ателието, беше сигурна, че тази рисунка не е сътворена от иконома, а от талантлив художник. Сигурна беше и в това, че майсторът на четката е познавал момчето.
Свали я и я занесе до прозореца, за да я разгледа по-добре. В долния ъгъл със смел почерк беше написано Одри.
„Ето каква била работата — помисли си тя. — Приятелката на Съмърсет е авторка на тази творба.“ Затова икономът беше окачил картината отделно и беше поставил под нея ваза с цветя. Господи, той действително беше влюбен до уши.
Понечи да окачи картината, вместо това я сложи върху леглото. Момчето й се струваше странно познато. Къде ли го беше виждала? Защо очите му караха сърцето й лудо да тупти?
Натрапчивата мисъл не й даваше покой; тя започна да отделя платното от позлатената рамка.
— Открихте ли нещо, лейтенант? — попита Пийбоди, която беше застанала на прага.
— Не… всъщност не знам. Момчето, изобразено на картината ми изглежда много познато. Искам да видя дали отзад на платното има някакъв надпис… По дяволите! — Тя понечи да разкъса тънката бяла хартия.
— Почакайте, имам джобно ножче. — Пийбоди побърза да й го подаде. — Не, по-добре аз да го направя. Ако хартията леко се повдигне, ще може отново да се залепи. Едно време поставях в рамки картините на братовчедка ми, която беше добра художничка, но не можеше да забие дори един пирон. Ще залепя хартията, когато…
— Чакай! — Ив я сграбчи за китката като видя миниатюрния сребрист диск. — Повикай Фийни и Макнаб. В проклетата картина е поставено подслушвателно устройство.
Отстрани рамката и обърна платното. Под надписа на Одри видя детелина, която досега беше закривана от позлатената рамка.
Двайсета глава
— Знаел е какво прави дори когато е бил в жилището си — промърмори Ив, докато бясно караше към Лакшъри Тауърс. — Сигурна съм, че Фийни и Макнаб ще намерят в апартамента му още картини, снабдени с подслушвателни устройства.
— Но как е възможно суперапаратурата на Рурк да не ги е засякла?
— Фийни ще отговори на този въпрос. Какво откри за нея?
— Нищо особено, лейтенант. Тя е четирийсет и седем годишна, родом от Кънектикът. Учила е в Джулиард, сетне три години в Сорбоната и още две в художествената колония на междупланетна станция „Рембранд“. Преподава частни уроци и работи безплатно като инструктор в школата по живопис. Живее в Ню Йорк от четири години.