Заговор в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Заговор в смъртта». Краткое содержание книги:
В съзнанието на Ив отново изплува ужасяващата гледка: мръсната стая, локвите кръв, ножа, от който още се стичаха червени капки. Споменът за болката я проряза като мълния, тя застена:
— Трябваше… трябваше.
Гласът беше детски и Майра побърза да се намеси:
— Ив, не се връщай в миналото. Отговаряй само с „да“ или „не“. Отговори — убивала ли си някого освен при самозащита и при опит да спасиш човешки живот?
— Не! — почти изкрещя Ив. — Не, не, не! Той ми причинява болка… Не иска да… престане.
— Не се връщай там. Слушай гласа ми, гледай към светлината. Няма да отиваш никъде, освен ако ти наредя. Ясно ли е?
— Споменът никога не ме напуска.
Страховете на Майра се оправдаваха. Побърза да заговори:
— Сега него го няма. Тук съм само аз. Как се казвам?
— Той се връща. — Ив затрепери, замята се. — Пил е, но не е пиян.
— Лейтенант Далас, това е официална процедура. Временно отстранена си от длъжност, но не си уволнена. Задължена си да се подчиняваш на правилника. Разбираш ли задълженията си?
— Да. Да. Господи, не искам да се връщам там.
— Как се казвам?
— Майра. Доктор Шарлот Майра.
„Остани при мен — помисли си психиатърката. — Остани при мен.“
— Какъв случай разследваше, когато те отстраниха?
— Убийство. — Тя престана да трепери и мониторите показаха, че е започнала да се успокоява. — Всъщност няколко убийства.
— Познаваш ли полицай Елън Бауърс?
— Да. Заедно с помощника си, когото обучаваше, първи бяха отишли на местопрестъплението при убийствата на Петрински и Спиндлър.
— Карала ли си се с Бауърс?
— Да.
— Разкажи какво се случи.
Нови картини се появяваха и изчезваха в съзнанието й. Докато разказваше, отново преживяваше случилото се. Чувстваше горещата вълна от омраза, която я беше разтревожила и озадачила, чуваше жестоките, злобни думи на жената, която от години я мразеше.
— Знаеше ли, че Бауърс е подала няколко оплаквания против теб?
— Да.
— Имала ли е основание?
— Наругах я, използвах доста нецензурни думи. — Въпреки че съзнанието й беше замъглено, Ив презрително се изкиска, а Майра усети, че й олеква. — Формално погледнато това е нарушаване на устава.
Ако не се тревожеше толкова за нея, психиатърката щеше да се разсмее.
— Заплаши ли я физически?
— Не си спомням. Сигурно съм й казала, че ще я изритам в дебелия задник, ако продължава да проявява немарливост.
— В дневниците си тя е записала, че си получила служебно повишение в замяна на сексуални услуги. Вярно ли е?
— Не.
— Имала ли си сексуална връзка с командир Уитни?
— Не.
— Имала ли си сексуални отношения с капитан Фийни?
— Не, за бога. Не се чукам с приятелите си.
— Някога приемала ли си подкуп?
— Не.
— Някога подправяла ли си рапорт?
— Не.
— Нападнала ли си полицай Бауърс?
— Не.
— Ти ли причини смъртта й?
— Не знам.
Майра подскочи.
— Ти ли уби полицай Бауърс?
— Не.
— Тогава как е възможно да си причинила смъртта й?
— Някой я е използвал, за да ме отстрани от разследването. Тя се оказа по-лесна плячка от мен.
— Нима мислиш, че някой или някои все още неизвестни лица са убили Бауърс, за да престанеш да се занимаваш с разследването?
— Да.
— Но защо се смяташ отговорна за смъртта й?
— Защото съм… бях ченге. Защото позволих на чувствата си да повлияят върху служебните ми задължения, вместо да се досетя, че Бауърс е само маша в ръцете на някого. Следователно нося вина за смъртта й.
Майра въздъхна и отново провери дозатора.
— Съсредоточи се в светлината, Ив. Още малко и свършваме.
Рурк нетърпеливо се разхождаше в чакалнята пред кабинета на психиатърката и се питаше защо се бавят толкова. Трябваше да се досети, че Ив го залъгва, когато му беше съобщила, че процедурата ще трае само един-два часа и че изобщо не е опасна. А тази сутрин тайно се беше измъкнала от къщи, което означаваше, че не е искала присъствието му тук.
Но той се беше досетил и сега я очакваше. Ив трябваше да се примири с присъствието му. Погледна часовника си — бяха изминали цели четири часа. По дяволите, как е възможно някакви си тестове да отнемат толкова време? Проклинаше се, задето не беше я накарал да му обясни процедурите.
Знаеше, че всеки полицай, който е убил човек, трябва да се подложи на тест. Изпитанието беше неприятно, но тя няколко пъти го беше преминала. Тестът с детектора на лъжата също не беше лек, след него нервната система се разстройваше за няколко часа.
Ала Ив се беше справяла и с това.
Господи, защо не свършваха?