Отмъстителите
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Отмъстителите». Краткое содержание книги:
В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.
Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?
Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779
Бавно, като ръждясал робот, Дейв вдигна ръце и я прегърна. Ками като че ли искаше да възрази, но после замълча.
— Добре. — Гласът на Ким отново звучеше ясно и спокойно, сякаш държеше реч насън. — Ако ти потрябвам, ще бъда в дневната. — После потърси с поглед Джони, когото очевидно смяташе за причина за цялото си нещастие. — А ти…
— Престани! — остро я прекъсна Одри. Всички с изключение на Ким, която се шмугна в тъмната дневна, се извърнаха към нея. — Нямаме време за такива дивотии. Може би съществува минимален шанс да се измъкнем, но ако се дърляте като глупаци, всички ще измрем.
— Коя сте вие, госпожо? — попита Стив Еймс.
— Одри Уайлър.
Беше висока, с дълги, стройни като на жребче крака, които съвсем не бяха непривлекателни, но лицето й бе пребледняло и изпито. Напомняше на Джони за израженията на малките Карвърови, които спяха в килера, и изведнъж той се опита да си припомни кога за последен път е виждал Одри и са разменяли по някоя и друга дума. Не успя. Сякаш тя напълно се бе изолирала от непринуденото оживление на улицата.
В мислите му изведнъж изплува стихчето: „Малкото сладко бебе Смити, виждам, хапеш мамините цици.“ После си припомни микробусите, разхвърляни по пода у Уайлърови през онзи следобед, когато със Сет гледаха „Бонанза“. Това му бе достатъчно и мигновено всичко започна да му се изяснява. Бандити с вид на кинозвезди. Майор Пайк, добрият „извънземен“, който е станал лош. Пейзажите от Дивия запад. Най-вече това. „Той обожава старите уестърни — бе обяснила Одри. Докато говореше, си играеше с някои от фигурките като човек, който премята предмети из ръцете си, защото е нервен. — «Бонанза» и «Стрелците» са му любимите, но гледа всичко, което пускат по кабелната. Стига да има коне, разбира се.“
— Племенникът ти, нали, Одри? Това е работа на Сет.
— Не. — Тя вдигна ръка и избърса насълзените си очи. — Не на Сет, а на нещото, което се намира вътре в него.
4
— Ще ви разкажа каквото мога но нямаме много време. Не след дълго микробусите ще се завърнат.
— Кой е в тях? — поиска да знае Олд Док. — Знаеш ли, Од?
— Отмъстители. Бандити. Ченгета от бъдещето. А мястото, в което се намираме, е смесица от Дивия запад, както е представен в каубойските филми, и от едно място, което се нарича силов коридор и съществува единствено в анимационния вариант на двадесет и третия век. — Пое дълбоко дъх и прокара пръсти през разбърканите си кичури. — Не зная всичко, но…
— Разкажи ни каквото знаеш — окуражи я Джони.
Тя погледна часовника си и направи кисела физиономия.
— Спрял е.
— И моят — съгласи се Стив. — Като че ли всички часовници са спрели.
— Мисля, че има време — отбеляза Одри. — Което означава, че още е прекалено рано за каквото и да било… за каквото и да било раздвижване. — Изведнъж се разсмя, с което доста стресна Джони. Съдейки по лицата на присъстващите, всички се бяха стреснали. Притесни ги не толкова скритият истеричен оттенък, а по-скоро искреното веселие което отекваше в смеха й. Забеляза израженията им и се овладя. — Извинете — това е шега. Няма откъде да я знаете. Както и да е. Трябва да изчакаме. Ако междувременно пак доведе отмъстителите, ще трябва просто… да ги изтърпим, предполагам.
— Стават ли по-силни? — изведнъж попита Ками Рийд. — Тези отмъстители могат ли да станат по-могъщи?
— Да — потвърди Одри. — А ако създанието, което прави всичко това, е изсмукало енергията на хората, които загинаха в гората, следващото нападение на отмъстителите ще бъде най-страшно. Моля се да не се е случило, но смятам, че страховете ми са оправдани.
Тя ги огледа, пое дълбоко дъх и заразказва.
5
— Създанието, което се е настанило в Сет, се нарича Так.
— Демон ли е, Од? — попита Олд Док. — Някакъв демон?
— Не. То няма… няма религия — мисля, че така трябва да се каже. Интересува се само от телевизията. По-скоро е нещо като тумор със собствено съзнание, който обича жестокостта и насилието. Живее в племенника ми вече две години. Бях чувала история за някаква жена от Върмонт, която открила отровен женски паяк в мивката си. Очевидно бил донесен в къщата с празен кашон, който съпругът й взел от супермаркета, където работел. В кашона имало банани от Южна Африка. Паякът се скрил сред опакованите банани. Так пристигна на Поплър Стрийт по същия начин. Само че нашият отровен паяк може да говори. Повикал е Сет, когато семейството му е прекосявало пустинята. Пустинята Невада. Усетил е, че наблизо минава някой, когото би могъл да използва, и го е извикал.