Отмъстителите
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Отмъстителите». Краткое содержание книги:
В „Отмъстителите“ героите са почти същите като в „Град Отчаяние“, романите са свързани и чрез злия дух, който се вселява в хората и ги подчинява на властта си. Получава се огледален образ на „Град Отчаяние“, но отразен от криво огледало.
Какво ще се случи, ако изведнъж се озовете в свят, сътворен от фантазиите на дете, което обича уестърните и анимационните филми с космически герои?
Отговорът ще намерите, когато прочетете „Отмъстителите“.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=3779
Изкачи се по задните стълби, закандилка се към плъзгащата врата, после я побутна с муцуна, но без резултат — вратата се отваряше навън. Гущерът протегна шия и загриза долния край на касата. След миг се озова в кухнята на Олд Док.
Гари Содерсън разсеяно отбеляза, че се е появил ветрец с отвратително гадна миризма, който духа право в лицето му. Замаха, опитвайки се да прогони вонята, но тя се усили. Вдигна ръка, напипа нещо като гигантска обувка от крокодилска кожа и отвори очи. Съществото, което се беше надвесило над лицето му на една целувка разстояние, го изучаваше с почти човешко любопитство и бе толкова гротескно, че Гари дори не се изплаши.
„Ето, това е — рече си той — първият сериозен пристъп на делириум тременс. Привет, другарчета, напред към анонимните алкохолици.“
Затвори очи. Опита се да си внуши, че не усеща този неприятен дъх на блато и не чува как по кухненския линолеум се влачи опашка на влечуго. Продължи да стиска ледената ръка на жена си, повтаряйки:
— Тук няма нищо, тук няма нищо, тук няма…
Но преди да повтори заклинанието за трети път (а всички знаят, че магията става само на третия път), чудовището впи зъби в гърлото му и го разкъса.
3
Джони забеляза малки крачета зад вратата на килера и надникна вътре. Ели и Ралфи се бяха сгушили един до друг върху нещо като спален чувал. Въпреки изстрелите, които долитаха отвън, двете деца бяха потънали в дълбок сън, но дори и насън не можеха напълно да се откъснат от случващото се — лицата им бяха пребледнели и напрегнати, те дишаха на пресекулки, сякаш сподавено хлипаха, а крачката на Ралфи потрепваха, като че ли сънуваше, че тича.
Джони предположи, че Елън е намерила отнякъде спалния чувал и го е домъкнала в килера; това със сигурност не е работа на Ким Гелър. Ким и дъщеря й бяха заели предишното си място до стената, но сега не седяха на пода, а на кухненските столове.
— Джим наистина ли е мъртъв? — попита Сюзи и впи блеснали влажни очи в Джони, който влезе след Брад и Белинда. — Не мога да повярвам, хвърляхме фризбито, както винаги, и довечера щяхме да ходим на кино…
Търпението на Джони се изчерпа:
— Що не идеш на задната веранда да провериш сама?
— А ти защо се държиш като пълен гадняр? — тросна се Ким. — Дъщеря ми може никога да не се възстанови от тази травма. Изживява истински шок!
— Да не би да е единствената! — отвърна той. — И докато обсъждаме този въпрос…
— Стига, човече, само един бой ни липсва — намеси се Стив Еймс.
И несъмнено бе прав, но на Джони вече изобщо не му пукаше. Заплашително насочи показалец към Ким, която го измери с разярен поглед.
— И докато обсъждаме този въпрос, държа да ти кажа, че следващия път, когато наречеш Белинда Джоузефсън черна кучка, ще ти избия всички зъбки.
— О, Боже, колко ме е страх! — заяде се Ким и театрално забели очи.
— Джон, престани — каза Белинда и го хвана за ръката.
— Престани веднага. Имаме много по-важна работа…
— Тлъста черна кучка — изтърси Ким Гелър. Не гледаше Белинда — каза го на Джони. Очите й продължаваха да пламтят, но на устните й се бе появила усмивка. По-злобна усмивка той не бе виждал през целия си живот. — Тлъста чернилка. — След това посочи с пръст устните и зъбите си, сякаш играеха на отгатване на думи и се опитваше да обясни думата „самоубийство“. Дъщеря й бе зяпнала от изумление.
— И какво? Не чу ли? Хайде де. Ела да ми избиеш зъбките! Искам да видя как ще стане.
Джони тръгна към нея с намерение да изпълни заканата си. Брад го сграбчи за ръката. Стив го стисна за другата.
— Изчезвай, идиотка такава! — сопна се Олд Док. По някакъв начин Ким проумя какво й казват и отвърна със стреснат, замислен поглед. — Изчезвай на секундата.
Тя скочи на крака и дръпна Сюзи. За миг на всички им се стори, че двете ще излязат заедно, но момичето издърпа ръка. Ким посегна към дъщеря си, която продължи да отстъпва назад.
— Какво си въобразяваш? — сопна се Ким. — Отиваме в дневната! Трябва да се махнем от тези…
— Не и аз — бързо поклати глава момичето. — Ти да, но не и аз. Ъ-ъ.
Майка й се втренчи в нея, после извърна поглед към Джони. Лицето й издаваше някакво странно объркване, примесено с омраза.
— Излез, Ким — каза Джони. Още си представяше как й разбива зъбите с юмрук, но яростта му вече стихваше и гласът му звучеше почти спокойно. — Не си на себе си.
— Сюзи? Ела веднага тук. Да се махаме от тези отвратителни хора.
Цялата разтреперана, Сюзи обърна гръб на майка си. Това не променяше мнението на Джони, че момичето е твърде плиткоумно и повърхностно създание… но във всеки случай надминаваше майка си с едно-две стъпала в еволюцията на видовете.