Спечели облог за Сатаната

— Че как бих могъл да го забравя? Поръча ни вечеря и ни даде десет златни долара, когато бяхме останали без петаче. Ха, дали помня Стийв!

— Щастлива съм да го чуя… защото Стийв смята, че на тебе дължи връщането си към вярата и попадането си в рая. Разбираш ли, Стийв загина на бойното поле в Меджидо, а и аз си намерих смъртта по време на Войната. Стана… ами, около пет години след като се срещнахме.

— Пет години?!

— Да. Аз си отнесох своето още в самото начало на Войната, но Стийв оцеля чак до Армагедон…

— Хейзъл, едва ли е минал и месец, откакто Стийв ни почерпи онази вечер.

— Връзва се. Ти си напуснал Земята с Възнесението, от което се започна Войната. Години си се реел в небето, затова аз и Стийв сме се озовали тук преди тебе. Ако искаш, можеш да разнищиш това по-подробно с него. Скоро ще дойде. Между другото, сега съм негова любовница… тоест съпруга, само че в рая няма бракове. Както и да е. Стийв се записал доброволец и стигнал до чин капитан, преди да загине. Неговата рота атакувала Хайфа и той загинал за Господ в разгара на Армагедон. Толкова се гордея с него!

— Редно си е. Люк, и тебе ли те довърши Войната?

Чернокожият мъж белна зъби в широка усмивка.

— А, не, Свети Алек. Обесиха ме.

— Шегуваш се!

— Няма такова нещо. Увиснах на въжето точно по закон. Нали помниш как си обра крушите?

— Не съм си обирал крушите. Стана чудо. Така срещнах Хейзъл и Стийв.

— Добре де… сигурно знаеш повечко от мен за чудесата. Веднага трябваше да си намерим друг мияч на чинии, а нямаше мераклии освен един мексиканец. Човече, страшен серсем излезе оня тип. По едно време ми извади нож. Голяма грешка — да вади нож на готвач в собствената му кухня! Понаряза ме малко, аз пък го накълцах. Като погледнах съдебните заседатели, май всичките му бяха братовчеди. Пък и прокурорът разправяше, че било време да дадат урок на хората. Но аз не мрънках. Открай време си бях кръстен, а капеланът в затвора ми помогна да си пречистя душата. Цяла проповед им изнесох, както си стоях с клуп на шията. Накрая им викам: „Хайде, пращайте ме бързичко при Исус! Алилуя!“ Тъй и направиха. Най-хубавият ден в живота ми!