От Багдад до Стамбул

— Да, но ви се явявам като призрак. Нали не се страхувате от духа на един стар познат?

— Не, не!

Казвайки това, той изскочи от ямата; Беше се окопитил и ме сграбчи с две ръце.

— Вие сте жив, мистър, жив! А Халеф?

— Той също е тук. И още други двама познати.

— Кой?

— Бил и Фред, които доведох от хадедихните.

— Ах! Ах! Невъзможно! Били сте при хадедихните?

— Повече от два месеца.

— А аз — well, не ви намерих!

— Кой е онзи мъж до зида?

— Моят слуга. Наех го в Дамаск. Елате, мистър, имаме много да си разказваме!

Той ме поведе към отвора в зида, влезе вътре и се върна с бутилка и чаша. Беше шери, истинско хубаво шери.

— Чакайте, другите двама също трябва да пият!

Извиках ирландците и пред мен се разигра сцена, която не мога да опиша. Двамата младежи плачеха от умиление, а Линдси правеше невероятни физиономии, за да прикрие по мъжки радостта и вълнението си.

— А къде е преводачът ви? — попитах аз накрая.

— Преводачът ли? Ах, вие знаете, че имам такъв?

— Да, наели сте го в една шатра с певци, на празника Ер-Римал.

— Невероятно! Непонятно! Вие сте всезнаещ! Случайно ли ме намерихте тук, или сте ме търсили?

— Търсихме ви. От Дамаск ви следваме по петите. И къде е преводачът ви?

— Замина!

— Лошо! С вещите си ли?

— Не! Те са тук:

Той посочи с ръка към дупката в зида.

— Наистина ли? О, това е чудесно, много хубаво! Хайде да ми разкажете!

— Какво? Всичко ли?

— Само за преводача ви, когото преследваме. За всичко останало ще ми разкажете по-късно.

— Преследвате ли го? Ах! Защо?

— Той е крадец, а освен това е и мой стар познайник.

— Крадец ли? Хм! Сигурно крадец на бижута?

— Точно така. Вие видяхте ли ги?

— Yes! Ще ви кажа. Срещнах го в онази шатра. Той беше забелязал, че съм англичанин, и ме заговори на английски. Имаше намерение да прави сделка със зехтин и искаше да отиде в Багдад. Моята цел беше Йерусалим и го наех. Той ми обеща да дойде с мен до Йерусалим и после от Яфа да пътува по море до Бейрут. Трябваше да намери и водач. Приготвих се в Дамаск и зачаках. Той дойде и ме взе. Нае водач в Салехиех…

— Знам, говорих с него.

— Well! Значи сте го срещнали. И така изкачихме се по Антиливан, но още вечерта ме обзеха подозрения, а на сутринта забелязах, че не се движим по пътя за Йерусалим. Забелязах и други неща и се скарахме. Първоначално той отричаше, но после си призна, че първо иска да иде в Баалбек, за да ми покаже крилати бикове. Това бе добре дошло за мен, но вече му нямах доверие. Той толкова бързаше да напусне Дамаск и препускаше така бясно, сякаш бяга от някого. Изглежда, местата тук са му познати, защото се насочихме направо към този зид, а той ми каза, че дупката е много удобна за спане. Легнахме да спим, а конете останаха отвън. В просъница ми се стори, че един кон пръхти, а после някой бръкна в джоба ми. Събудих се, беше сутрин, а портфейлът ми липсваше. Скочих бързо и грабнах пушката. Вън преводачът вече препускаше в галоп. Прицелих се и стрелях. Конят падна. Мъжът искаше да свали вързопа от седлото, но беше много здраво вързан, а щом се приближих, той избяга. Взех багажа му и като го отворих, намерих златни украшения и бижута.