Кървав сняг
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав сняг». Краткое содержание книги:
От Москва Джак се отправя по опасната следа, оставена от дипломати, престъпници и корумпирани политици. Задачата му допълнително се усложнява от двете му неочаквани спътнички — Аника, отцепил се руски служител на тайните служби, и Али, дъщерята на президента.
Превърнал се в част от един глобален пъзел, Джак се опитва с помощта на уникалния си ум да подреди парчетата на мозайката, които другите дори не забелязват. Докато се старае да осигури безопасността на двете млади жени и да разкрие истината за смъртта на сенатора, Джак осъзнава колко високо са стигнали корупцията и предателството в средите на американската и руската политическа класа.
— Али, моля те, няма да те намразя, каквото и да се случи. Обещавам ти.
Той усети върху себе си въздишката й — дълго издишване, което показваше, че едновременно се предава и примирява. Тялото й беше отпуснато и крехко, сякаш се налагаше да даде всичко, дори и физическото си присъствие, за да направи ужасяващия скок, който той искаше от нея.
— Аз… Излъгах те за онова, което се случи на сутринта, когато Ема загина.
— Какво? — Той беше очаквал някакво ужасно разкритие за онова, което й бе сторил Морган Хер, но не и това.
— Знаех си. — Тя се сгърчи в прегръдките му, опитвайки се да се отскубне. — Знаех си, че не трябва да си отварям голямата уста.
— Не, не — побърза да каже той. — Продължавай. Какво се случи тогава?
Гласът й беше глух, сякаш не говореше на него, а в него. Сякаш думите й бяха отправени към нещо вътре в него, с което тя отчаяно се нуждаеше да се свърже.
— Аз… Когато ме попита, ти казах, че не съм била там и че не съм знаела какво е намислила Ема.
— После ми каза, че според теб е отивала да се види с Хер.
— Това беше лъжа. Знаех къде отива, защото тя ми беше споделила. — Гласът на Али стана още по-неясен и изпълнен с чувство на вина и отчаяние. — Бях там. Тя ме помоли да я закарам. Каза ми, че цяла нощ не е спала и не е в състояние да шофира. — Тя се притисна към него и отново се разплака.
— Отвърнах й, че не мога. Съчиних си фалшиво извинение, понеже се страхувах и не исках да се забърквам. И тя умря, защото бях такава пъзла. Ако я бях закарала, нищо лошо нямаше да й се случи и сега тя щеше да е жива.
24.
— Иран — каза президентът Юкин — е тема от най-голямо стратегическо значение.
Той поклати голямата си глава с остри и груби черти. Очите му бяха като въглени, които бяха прогорили лицето му надълбоко. Носът му беше осеян с дупчици и белези — вероятно от болест в детството.
— Вече го споменах и преди, президент Карсън, но виждам, че трябва да го повторя отново, за да подчертая вниманието, което Кремъл отделя на тези въпроси.
— Не е нужно да се безпокоите за това — отвърна Едуард Карсън. — Напълно съм наясно със специалните взаимоотношения между Русия и Иран.
— Специални взаимоотношения? — Юкин стисна месестите си устни, сякаш му се искаше да стрие на прах думите на Карсън. — Не, не, погрешно сте ни разбрали. Имаме някои делови взаимоотношения, но що се касае до…
— Взаимоотношения, включващи изпращането на части за ядрени реактори и обогатен уран.
Това изявление прозвуча като взрив в залата или по-точно в ушите на Юкин. Последва неловко мълчание. Карсън, Юкин, генерал Брент и Панин — апаратчик на високо ниво, който не беше представен допълнително — седяха в една дворцова зала в Кремъл. Таванът, висок шест, а може би и повече метра, беше сводест като в катедрала — сравнение, чиято ирония не убягна на американския президент.
— След провала в Ирак сведенията на вашите шпиони, събиращи информация, са прословути с неточностите си — отбеляза накрая Юкин — и тази лъжа не е нищо друго, освен поредния пример за това.
Карсън направи жест към генерала, който извади една папка от куфарчето си и я подаде на своя главнокомандващ. Без да каже и дума, президентът отвори папката и нареди на масата шест снимки. Една по една ги обърна към Юкин.
— Това ли е всичко? — попита Юкин, без дори да си направи труда да погледне фотографиите.
— Това са разузнавателни снимки на обогатен уран в момента, в който го прехвърлят от руски транспортни средства на ирански. — Показалецът на Карсън потупа една от снимките. — Тук ясно се вижда символът, обозначаващ радиоактивен материал.
— Обработени са с „Фотошоп“ — сви рамене Юкин, но в очите му се мярна сянка — смесица от гняв и смущение, че са го хванали.
— Нямам намерение да правя тези снимки обществено достояние. — Карсън събра снимките, пъхна ги обратно в папката и след това я плъзна по масата към Юкин. — Но искам ясно да ме разберете — позицията на Съединените щати относно споразумението за сигурност няма да се промени, ще си остане същата, каквато е била преди час или вчера. Вие прекратявате сделките си с Иран и ние махаме ракетния щит около Русия — ставаме съюзници в областта на сигурността. Направихме достатъчно промени, време е да подпишем споразумението, което ще бъде безценно и за двете страни.
Известно време Юкин седя напълно неподвижно. Дишането на четиримата мъже заприлича на концертно изпълнение — вдишвания и издишвания, хванати в капана на напрежението, което само преди мигове се бе настанило в стаята. След това руският президент кимна.