Донърджак
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Донърджак». Краткое содержание книги:
— Хайде, сбръчкан хуй, не можеш ли си довършиш работата?
Сейджак усети, че членът му наистина увисва, но предизвикателството на Голямата Бетси бе прекалено голямо, за да го пренебрегне. С усилие на волята си, изкована в много битки на живот и смърт, той се съсредоточи единствено върху прелестите й. Зашлеви я през лицето, за да извърне ироничните си човешки очи, удари я още няколко пъти просто за всеки случай и когато я чу да пищи, отново се почувства в добра форма.
— Пак ще ти взема главата — изръмжа Сейджак, когато свърши и й навря лицето в праха, за да й напомни кой е Вождът на вождовете.
Голямата Бетси се претърколи по гръб в покорна поза. По гърдите й имаше белези от ръцете му, но оголените й в усмивка зъби и присвитите й очи излъчваха предизвикателност.
— Наричат те Вожд на вождовете, а?
— Това съм аз. Вождът на вождовете.
— Като стария Карак ли?
— Като Карак, само че по-добър, по-велик. Карак никога не е убивал толкова много наемници — само е подплашвал екитата. Единствено Сейджак е способен на това.
— Само защото открадна моето мачете — подигра му се тя.
— Аз ти откъснах главата от шията — припомни й Сейджак.
Голямата Бетси не изглеждаше уплашена и продължително го изгледа. Очите й бяха сини.
— Ами ако ти предложа истински бой?
— А? Аз и ти ли?
— Не, ти и народът ти. Голям бой. Ще има да ядете сърца и черни дробове. Повод да танцувате, да се хвалите и да крещите колко велик е Сейджак, Вожд на вождовете още по-голям от Карак.
— Народът няма нужда от нищо. Никой не ни заплашва. Защо да се бием?
— Страх ли те е от голям бой? Уплаши ли се?
— Сейджак не се страхува! От нищо! — извика той, но това не бе цялата истина.
Страхуваше се от тази жена с нейната човешка глава и човешко тяло като на най-прекрасните женски от Народа (въпреки че циците й като че ли бяха прекалено едри), тяло, което предателският му член вече отново започваше да желае. Навярно можеше да се нахвърли отгоре й и да я изчука така, както правеха хората. Нямаше да е толкова хубаво като да усеща как се блъска в задника й, но…
Голямата Бетси му се усмихна със зъбатата си уста и се разкрачи, сякаш отгатнала мислите му.
— Страхуваш се — подразни го тя.
— Не се страхувам! — изръмжа Сейджак и скочи отгоре й, като се мъчеше да се справи с непознатата поза и усети мекотата на гърдите й преди да се опре на ръце. Голямата Бетси го прие в себе си и му заговори с дрезгав глас, богат като глина или кръв:
— Сейджак, ако не приемеш този бой, ще те смятам за страхливец. Страхът ще попари слабините ти и зъбите ти ще изпадат от венците. Някой по-млад мъжкар ще те победи и със смях ще измъкне черния ти дроб през ноздрите ти. Народът ще се разпадне на много племена, преследвани и изпълнени с ужас. Наемниците ще нанижат ушите на любимите ти женски на шиите си.
Той ускори движенията си, като се мъчеше да не я слуша. Искаше му се да й избие зъбите и да я накара да преглътне клетвите си, но не можеше да повдигне ръка и да пази равновесие между бедрата й. Похот, по-силна от всяка друга досега, го принуждаваше да тласка ли, тласка с хълбоци.
Голямата Бетси се движеше под него като земетръс, гънеше се, стискаше и дереше гърба и раменете му. После впи зъби във възглавничката на ухото му. Потече кръв и я оплиска по лицето, шията и гърдите, сплъсти козината й.
— Страхливец — прошепна тя.
И Сейджак разбра, че е победен. Странен разгром, защото, макар и примирен, той продължаваше да прониква в нея и да я обладава както никога досега.
Сейджак сънуваше секс и насилие.
Точно по пладне два дни преди елишитския празник в Сентръл Парк на покрива на замъка кацна презокеански лайнер. Пилотът, мълчалив андроид, който нямаше да проговори за задачата си пред нищо, изви устни в израз на пълна глухота, докато Дак подаваше на Джей Донърджак чантата му и кредитна плочка и го отрупваше със съвети.
— Не забравяй, господарю Джей, когато пристигнеш в Ню Йорк, ще имаш достатъчно време за почивка. Колкото и да си свикнал с виртпътуването, не пренебрегвай разликата в часовите пояси… Спазвай инструкциите на онзи, когото ти прати Парацелз.
— Разбирам, Дак.
Джей понечи да влезе в лайнера, но роботът го хвана за ръката.
— Слушай прогнозата за времето и се обличай добре, млади господарю, Нюйоркските лета са много изменчиви, затова не забравяй да си взимаш пуловер, ако решиш да останеш навън след залез-слънце. Ти…