Диамантената ера

— Разкажи ми я! — настояла принцеса Нел.

Но преди Питър да успее да подхване следващата част от разказа си, чули, че към тях се приближава някакъв странник.

— Трябва да събудим Патето и Пурпур — казал Питър.

— О, остави ги да поспят — не се съгласила Нел. — Нека малко да си починат, а и освен това този странник не изглежда кой знае колко лош.

— А как точно изглежда един лош странник? — попитал Питър.

— Ти вече знаеш — като невестулка или лешояд — отговорила му принцеса Нел.

— Привет, млада госпожице — казал странникът, който бил облечен в скъпи дрехи и имал по себе си много украшения. — Не можах да не забележа, че сте нови в града на крал Сврака и нямате кой знае какъв късмет. Не мога да си седя в удобната и топла къща и да си ям обилната вкусна храна, без да се чувствам виновен като знам, че вие стоите тук навън и страдате. Няма ли да дойдете с мен и да ми позволите да се погрижа за вас?

— Няма да оставя приятелите си — отвърнала му принцеса Нел.

— Разбира се, че не — въобще нямах предвид това — рекъл странникът. — Колко жалко, че са заспали. Я да видим, хрумна ми нещо! Вие идвате с мен, вашето приятелче зайчето остава тук, за да пази спящите ви другари, докато аз ви показвам дома си. За да се убедите, че не съм някакъв зловещ странник, който се опитва да ви измами, както става в тъпите приказки за деца, които ги четат само бебетата. Вие не сте малко бебе, нали?

— Не, струва ми се, че не — отвърнала принцесата.