Капризите на сърцето
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Капризите на сърцето». Краткое содержание книги:
Никога не се бе любил с жена със заек на бикините. Но и никога досега не беше изпитвал нещо подобно с някоя друга. Моли беше страстна, естествена, огнена… Но защо се учудваше?
Кевин плъзна ръка по бедрото й и се замисли колко хубаво им беше, при все че отначало тя се държа малко странно, като че ли искаше да убеди самата себе си, че се страхува от него. Припомни си как стоеше пред него по сутиен и гащички със зайче отпред, вирнала високо глава, с изпънати рамене. Ако зад нея се развяваше американското знаме, щеше да се получи страхотен секси плакат, с който да се призовават новобранци за Морската пехота. Неотстъпчива, горда, ужасно съблазнителна.
Моли се размърда в прегръдката му и завря нос в гърдите му, все едно бе героиня от книгите си. Но въпреки заравянето на носа и сумтенето, мръщенето на вежди и бикините с щампован заек, тя беше жена до мозъка на костите си.
А той здравата го бе загазил. Само за един следобед провали всичко, което бе постигнал, пренебрегвайки я.
Ръката й се плъзна към корема му. В косите й се появиха червеникави отблясъци от последните слънчеви лъчи, напомнящи за глазурата, с която вчера бе украсила курабийките. Насили се да си припомни всички причини, поради които досега се опитваше да се държи на разстояние. Започна с това, че тя няма още дълго време да е част от живота му, което със сигурност щеше да ядоса сестра й — собственик на отбора, за който той смяташе тази година да спечели Суперкупата.
Не му се мислеше за всички начини, по които собственичката на „Старс“ можеше да стъжни живота на всеки, дори на любимата си звезда, особено в този момент. Вместо това можеше да мисли единствено за страстта, скрита в малкото гъвкаво тяло на жената, която хем беше, хем не беше негова съпруга.
Тя отново изсумтя.
— Не си провал. Като любовник, искам да кажа.
Кевин се зарадва, че Моли не видя усмивката му. В противен случай отново щеше да започне да спори и всичко ще завърши с това, че той отново ще се гмурне в езерото с дрехите си. Наложи се да прибегне до сарказъм.
— Предусещам, че настъпва моментът на откровенията. Да донеса ли носната кърпичка?
— Исках само да кажа… Ами след онази нощ…
— Не ми припомняй.
— Само онази нощ имам за сравнение.
— За бога…
— Зная, че не е честно. Ти спеше. И не изпитваше желание към мен. Не съм го забравила.
Той я притисна по-плътно към себе си и изведнъж чу собствения си глас:
— Може би е време да го забравиш.
Моли вдигна рязко глава. По лицето й се четяха безброй емоции, ала над всички властваше една — надеждата.
— Какво искаш да кажеш?
Той разтри леко тила й.
— Искам да кажа, че всичко свърши. Забравено е. И ти е простено.
Очите й се наляха със сълзи.
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се.
— О, Кевин… аз…
Той предугади, че следваше поредната й реч, но тъй като не беше настроен за разговори, отново започна да я люби.
19
„Да!“