Жестокият месец

– Е, нещата май се изясниха – отбеляза Лемио. – Убила е Мадлен Фавро от ревност. Прибрала се вкъщи, видяла възможност в сеанса, пробутала ѝ няколко хапчета на вечеря и изчакала имението „Хадли“ да свърши останалото.

Всички кимнаха в съгласие. През прозореца на бившата гара Гамаш видя Рут и Габри бавно да вървят през парка. Беше рано и утринната свежест още стоеше над селото. Зад Рут се поклащаше една пухкава топчица, размахваща крилца. Сама.

– Господин главен инспектор?

– Извинявайте.

Всички го гледаха озадачено. Това беше най-неловката ситуация, в която бе изпадал. През всичките години, откакто го познаваше, Бовоар не знаеше нито един случай, когато Гамаш се е разсейвал по време на разговор или заседание. Винаги ги гледаше в очите, караше ги да се чувстват като единствените важни хора на земята. Ценни и защитени.

Днес обаче умът му блуждаеше.

– За какво говорехме? – попита Гамаш, като се обърна към хората си.

– Изглежда повече от ясно, че Софи Смит е убила Мадлен. Да я доведем ли?

– Не можете да го направите – чу се изневиделица глас зад тях.

Там, до огромната пожарна кола, стоеше дребна женица. Хейзъл. Макар че едва я познаха. Скръбта най-сетне я бе завладяла. Сега изглеждаше изпита, очите ѝ – големи и отчаяни.

– Моля ви. Моля ви, недейте!

Гамаш се приближи до нея, като кимна на Бовоар. Двамата заедно я заведоха в задната стаичка, която се използваше за склад на доброволната противопожарна команда на Трите бора.

– Хейзъл, знаете ли нещо, с което можете да ни помогнете? – попита Гамаш. – Нещо, което да ни убеди, че дъщеря ви не е убила Мадлен, защото в момента определено изглежда така.

– Не го е извършила тя. Сигурна съм. Не е възможно.

– Някой е дал ефедрин на Мадлен. Софи притежава ефедрин и е била там – бавно и ясно изрече главният инспектор, макар да се съмняваше, че тя възприема думите му.

– Няма да издържа така повече – прошепна жената. – И не мога да изгубя Софи. Ако я арестувате, ще умра.

Гамаш ѝ вярваше.

Бовоар погледна Хейзъл. С Мадлен бяха на една и съща възраст, но ако ги погледнеш, никога не би си казал, че е така. Хейзъл приличаше на изкопаемо, на реликва от планините около Трите бора. На някой от шепнещите камъни на Жил Сандон. Не, не камък. Те са силни. Тази жена бе по-скоро като създанията, които двамата с Гамаш се опитваха да не настъпват, докато се разхождаха сутринта. А сега щяха да я стъпчат.

– Когато открихме ефедрина, казахте: „Софи, нали обеща!“ – припомни ѝ Бовоар. – Какво имахте предвид?

– Така ли съм казала? – Хейзъл замълча, вероятно се опитваше да си спомни какво е имала предвид. – Да, така казах. Преди две-три години Мадлен намери шишенце с ефедрин в банята на Софи. Беше точно след смъртта на онези спортисти и по новините само за това говореха. Може би оттам ѝ е дошла идеята да взема хапчета за отслабване.