Тихият палач [bg]

— Трябва да внимаваш, когато говориш все едно знаеш прекалено много — каза й Къстър.

В куфара с етикет „Доказателства“ беше ремингтънът 308-и калибър, който Марино бе намерил в апартамента на Ранд Блум — дуло от неръждаема стомана, приклад в черно и зелено. Той я взе.

— Стандартно дуло 5R със спирачка на дулото — каза той — и наистина добър мерник Леъполд Марк 4, но няма следи от употреба. Съгласен съм, че проклетото нещо е чисто ново. Не мисля, че въобще е стреляно с него.

— Някой е знаел, че ще се сетим за това за две секунди. — Луси бе отишла при джипа и се протягаше вътре, за да извади манекена.

„Някой.“ Не можех да се отърва от усещането, че тя има представа кой е той.

— Това не е нашата пушка, вече мога да ви го кажа — обади се Къстър. — Дулото няма да е същото, но за пред съда ви трябва повече от моята дума. Ще ви дам едно хубаво парче мед, което съдебните заседатели да разгледат. — Очилата му със сиви стъкла бяха обърнати към Луси, която вдигаше хладилната чанта. Изведнъж й хвърли заглушители за уши и тя ги хвана с една ръка.

Сложи ги на ушите си и Къстър взе ремингтъна. Бръкна в друга кутия, облицована с мек материал, и ми подаде видеокамера.

— Трябва да заснемеш това — каза той. — Една от причините, за които се сещам, са съдебните заседатели. Ще им покажем колко усилия сме положили, че не просто сме направили обикновени проби в лаборатория с климатик.

Насочих камерата към него и започнах да записвам. Той слезе от площадката на земята. Отвори пушката, сложи меден патрон със син връх от полимер и лъскава месингова гилза. Затвори пушката с рязко кликване, легна на тревата, подпря приклада на торба с пясък и мушна отвора на дулото в най-близката до него тръба.