Тихият палач [bg]

— Пазарът е предимно за богати ловци на едър дивеч, както и за полицията и армията, но не много. Технологията е нова. Двайсет-трийсет хиляди долара парчето, записваш се в списък и чакаш. Клиентелата е сравнително малка и няма как да се скриеш, ако си един от гордите собственици.

— Някой може ли да види тези списъци?

— Такива са си федералните. Специалността им са моливите и списъците. — Една от типичните подигравки на Марино.

— Исках да ви покажа какво е възможно — каза ми Къстър, без да сваля очи от Луси, като същевременно напълно игнорираше шегите на Марино. — Улучване в десетката от хиляда метра е нищо работа. Новобранец може да го направи. Дори Луси.

— Къде е модерният събирач на куршуми, за който си мечтаеше? — Марино отвори една оръжейна кутия, която носеше етикет „доказателства“.

— Ето тук — посочи той.

В обрасло с бурени пространство вляво от мястото, на което се намирахме, имаше друга бетонна площадка, но без покрив. В края й се виждаше стоманена тръба около десет сантиметра в диаметър и два метра висока. Тя беше обвита в дебел пенест материал, който обикновено се ползваше за изолация на сгради. Била пълна с фибропълнеж, както ни увери Къстър.

— Имам и специално заредени субсонични амуниции за ниска скорост — добави той. — Уинчестър магнум 300, LRX, магнум праймър, барут. Не това е използвано, но все ще ни каже нещо.

— Ако не мислиш, че това е използвано, тогава защо си си правил труда? — попита Луси.

— Първо, няма да търсим гилзите, след като намалим заряда. И второ, куршумът остава непокътнат, върхът не се разцепва и аз ще разбера какво се е случило. А ти защо не помогнеш с нещо? — Той нажежи още малко флирта. — Отзад в джипа има манекен без глава и хладилна чанта. Бъди добро другарче и донеси моя приятел Икабод, желираната глава и кутията с инструментите.

Тя не помръдна. Сякаш не го чу. Това беше един от начините, по които тя флиртуваше. Луси го харесваше. Не знаех какво може да означава това и за миг мислите ми се върнаха към липсващия пръстен. Джанет бе напускала Луси преди и се надявах, че няма да го направи отново.

— Да обобщим — Къстър насочи вниманието си към мен. — Можем да изстреляме тестови куршуми с много малки поражения, да ги съберем на място и да огледаме добре завъртането, жлебовете и вдлъбнатините. Можем да ползваме снимки от балистичната лаборатория и да направим предварително сравнение с куршума, изстрелян в събирача. И всичко това, докато стоим тук и се потим, като си спестим загубата на часове далечни изстрели с пушка, която вече знаем, че не е онази, с която са убити хората.

— Пушката е боклук. — Марино се бе надул като пуяк и изглеждаше много щастлив. — Въпросът е откъде се е взела?

— Някой я е купил както си е била произведена от фабриката и я е подхвърлил — каза Луси. — В нея няма нищо видоизменено. С други думи, съвсем легална е.