Йерусалимска загадка [bg]

Не ме беше грижа.

Той посочи в тъмнината зад мен.

— Добре, но те няма да дойдат с теб. — Поклати глава, сякаш нямаше намерение да обсъжда въпроса.

Ала аз и не исках израелците да ме придружат. Ако се върнеха при хеликоптера, Зина и палестинката можеше по-бързо да стигнат до болницата.

— Добре, заведи само мен.

— Кажи ми кой подпали храма…

— Не му споменавай нищо — извика един глас зад мен. Беше по-възрастният израелски войник.

— Ще ти кажа, когато стигнем там.

— Кажи ми сега — настоя ездачът.

Загледах го. Бледата лунна светлина проблясваше по кожата му и му придаваше непреклонен вид, но инстинктивно усещах, че беше от хората, на които можеше да се довериш. Четеше се в очите му.

Поколебах се, не бях сигурен какво да правя. Да му се доверя ли? Разбира се, ако ме искаше мъртъв, досега щеше да ме е застрелял?

— Върни се! — повика ме по-възрастният израелец. — Забрави за това. По този начин няма да откриеш приятелката си. Ще изпратим екип тук утре сутринта.

Погледнах към палестинеца.

— Мъжът, който подпали пожара в църквата, е същият, когото търсиш в тази долина.

— Тогава ще го намерим заедно.

Палестинецът ми посочи седлото на коня си. Животното се обърна и затропа с копита. Бяха нужни два опита, докато се кача. След малко вече яздехме бавно през мрака.

И други ездачи се присъединиха към нас иззад скалите, когато минахме край тях. Дочух бръмченето на хеликоптера, докато прелиташе ниско над нас. Мъжете, които ме придружаваха, вероятно искаха в този момент да пуснат няколко куршума по него, но той за секунди изчезна от небето.

Скоро чувах само тропота от конските копита.

Бях ли постъпил правилно?

Имаше ли все още шанс да спася приятелката си?