Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Няма.
Той кимна мрачно и пусна медальона.
— Помни, че трябва да го вземеш в ръка в момента, в който бъде прободено сърцето му. Задръж го, докато умре, тогава постави медальона върху знака.
— Как ще разбера кога е настъпил моментът?
— Повярвай ми, ще разбереш.
Аманда сложи медальона в дамската си раничка до кутията с куклата Барби, която и бе подарила Лиза. Бе започнала да носи куклата от нощта, когато бе нападната Табита. Вероятно беше глупаво, но мисълта, че куклата е там просто за всеки случай, я успокояваше. Освен това беше по-добре, отколкото да носи пистолет — Барби със сигурност беше по-безопасна въпреки остриетата в краката си. Щом затвори чантата си, телефонът й започна да звъни. Изрови го от страничния джоб и вдигна.
— Манди, ти ли си?
Тя сбърчи нос, щом чу носовия глас на Клиф.
— Мислех…
— Слушай — прекъсна я той. — Случи се нещо ужасно…
Той говореше, сякаш през плач. Макар да бяха приключили романтичните си отношения, тя все още изпитваше загриженост към него. Може и да беше тъпанар, но допреди няколко седмици бе възнамерявала да се омъжи за него.
— Какво?
— Майка ми — изхленчи сподавено. — Виж, знам, че не сме в най-добри отношения, но няма на кого другиго да се обадя. Можеш ли да дойдеш у нас? Не искам да съм сам.
Тя се поколеба. Някакво странно, неприятно чувство се загнезди в стомаха й. Като го отдаде на нежеланието си да се види отново с Клиф, тя осъзна колко егоистично ще постъпи, ако му откаже помощта си. Той имаше нужда от нея. Щеше да се отбие у тях за няколко минути, после щеше да се върне да изчака Кириан.
— Добре, идвам.
— Благодаря.
Ахерон повдигна въпросително вежди.
— Случило ли се е нещо?
— Приятел в беда.
Той кимна разбиращо.
— Ти върви, а аз ще намеря сестра ти и ще я наглеждам. — Ахерон си облече една черна тениска. — Между другото, внимавай.
— За какво?
— Нощ е и навън бродят зли същества.
Младата жена за пореден път потръпна от страх.
— Трябва ли да се боя?
— Следвай инстинкта си, момиченце. Направи това, което трябва.
Мразеше постоянно да й вика „момиченце“ и все пак не можа да се ядоса на обръщението.
— Харесва ти да говориш с недомлъвки, нали?
— Трябваше да избирам дали да стана Нощен ловец или пророк. На мен повече ми допада тази работа с убиването и коленето, отколкото молитвите и позата лотос.
Ахерон Партенопей беше чудак и половина.
Аманда извади ключовете си и се отправи навън към колата си. Докато потегляше от алеята към улицата, й хрумна, че е много странно, задето Ахерон я бе пуснал сама. Защо бе постъпил така, след като Кириан го бе помолил да я наглежда?
„Защото е по-вероятно Табита да попадне в беда, докато обикаля улиците, отколкото ти, докато си при Клиф.“
О, да. Това обясняваше нещата. Единствената опасност в дома на Клиф щеше да е той да я отегчи до смърт.
Не й отне много време да стигне до жилището на Клиф. Аманда се качи до апартамента на първия етаж, после почука на вратата. След малко той отвори. Носеше дънки „Ливайс“ и жълта риза.
— Какво? — попита той като погледна над рамото й. — Този път не си ли с някой приятел?
Тя го изгледа ядосано, подразнена от ревността в гласа му. Как смееше!
— Това пък какво ще рече?
Клиф вдигна рамене и отвори по-широко вратата.
— Нищо. Просто тази вечер съм разстроен. Благодаря ти, че пристигна толкова бързо.
Аманда отново чу гласа в главата си, който й каза да си тръгне. Като пълна глупачка, тя пак не му обърна внимание и влезе.
Клиф затвори и заключи вратата зад нея.
— Виж ти — обади се познат глас от кухнята. — Какво си имаме тук?
Аманда се вцепени, щом Дезидерий се показа от сенките.
— Ти! — изпищя Аманда и тръгна назад към вратата. Клиф я хвана.
— Не бързай толкова.
— Как можа? — попита тя Клиф. После се обърна към Дезидерий. — Не разбирам защо си тук? Как успя?
Дезидерий въздъхна.
— Моля те, не го прави по-банално, отколкото е. Достатъчно неприятно е, че трябваше да устроя такъв примитивен капан на Кириан. Да не би сега да искаш да ти разкрия целия си план, за да избягаш и да ме убиеш? — Той поклати глава. — Нали знаеш, и аз гледам тъпи филми.