![9-те слънца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/2/9-te-slnca-bg-download.jpg)
9-те слънца [bg]
- Автор: Эбботт Джефф
- Серия: Сам Капра (bg) #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-200-6
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «9-те слънца [bg]». Краткое содержание книги:
Бившите му колеги от ЦРУ го преследват като престъпник.
Тайна групировка го замесва в мащабен заговор.
Той има една причина да живее — да спаси новородения си син от неговите похитители.
Сега Сам притежава верига от барове по целия свят. Те служат като прикритие на работата му в секретна, изключително мощна организация. Но истинската му мисия е да използва всичките си умения, за да открие детето си.
Похитителите му предлагат сделка. Те ще освободят сина му, ако той елиминира човека, който може да ги разобличи. С помощта на мистериозна млада жена, чиято дъщеря също е отвлечена, Сам тръгва по следите на своята мишена.
Преследван от ЦРУ, той прекосява страната в една опасна, отчаяна надпревара с времето.
Но Сам вече познава тази игра!
И ако трябва ще промени правилата й, за да види сина си жив.
След шеметния успех на „Адреналин“ това е вторият роман с участието на героя от ново поколение — Сам Капра. Интелигентен и динамичен, „9-те слънца“ затвърждава мястото на Джеф Абот редом до майстори в жанра като Харлан Коубън, Лий Чайлд и Ноа Бойд.
— Значи ще се срещнеш с Вадим утре? — пита Иван. — Да.
— Ще те видя ли отново? — потреперва гласът му. Афганистан го е състарил без време. — Какво ще кажа на леля ти и чичо ти?
— Кажи им, че ще се върна. С Нели.
— Нямам предвид… когато заминеш. Имам предвид, ако те убие.
— Кажи им, че не си бил добър учител.
Купувам на Иван сладолед, защото той вече не пие. Стоим под слънчевите лъчи, той се подпира на патерицата и ближе шоколада във вафлената коричка.
„Готова съм“, мисля си. Готова съм.
66.
Харпа, Молдова
— Къде са момичетата? — пита Вадим.
Няма поздрав. Вадим е бизнесмен. Има стока за пренасяне. Зает професионалист с претрупан график.
С Вадим седим в тихо кафене край железопътната гара. Наталия ми каза, че той обикновено се среща с момичетата до гарата, купува им чай или кафе и кексчета, държи се очарователно, показва им паспортите, предлага им двуседмична заплата в аванс, описва небрежно мнимия хотел в слънчевата прелестна Гърция, където ги очакват несъществуващите им работодатели. Кафенето е топло, но безлюдно. Единствените клиенти сме ние. Дъждът вали като из ведро, небето сякаш е изковано от стомана.
— Оля и Лизавета са в тоалетната. Екатерина не е пристигнала още, но ще дойде. Искаше да се сбогува с баба си — казвам. Лъжата не ме затруднява никак. Но се притеснявам, че гласът ми трепери. Не бива да се издавам.
— Добре се справи. Парите?
Подавам му плика. Той го отваря, прелиства банкнотите. Съдържателят на кафенето носи нова кана с горещо кафе и не поглежда нито към мен, нито към него, докато ми допълва чашата, а Вадим брои старателно парите.
— Нели? — казвам.
— Ще я доведа, когато се върна от Израел, след като закарам тези трите.
— Ако ме лъжеш?
— Бих могъл. Но не те лъжа.
Протяга шия към дъното, където са тоалетните.
Нетърпелив е да види момичетата на живо, да прецени каква печалба ще му донесат, да претегли характерите и красотата им, обаянието в обнадеждените им усмивки. И да провери дали се съмняват. Най-вече.
Поглеждам към багажа на Вадим. Трафикантът на плът носи нещо като дамска чантичка. Това не ме развеселява.
— Още ли е у теб онзи диск с Нели?
— Разбира се.
Той ми се усмихва и аз си мисля — ти наистина нямаш душа.
— Искам да ми го върнеш. Не искам да го пуснат в интернет.
— А! Типична учителка. Толкова порядъчна. Няма да го пусна в интернет — разсмива се той. — Днес тези филмчета са безплатни.
Вратата на тоалетната се отваря. Той протяга шия още по-напред — над рамото ми. Иска да види какво купува.
Аз плисвам горещото кафе, което любезно ми поднесоха току-що, в мазното му противно лице. Той изкрещява и отскача назад в наклонения стол. Просва се върху пода. Аз ставам и го прострелвам в коляното. Обмислях го дълго и подробно в тишината на винарната, обсъждах с Иван как е най-добре да постъпя. Дали да го убия с първия изстрел, или да го принудя да говори. Избрах коляното.
Ужасен накъсан вик се надига в гърлото на Вадим. Съдържателят на кафенето застива. После ми подхвърля ролка тиксо иззад тезгяха. Улавям го с една ръка. Съдържателят застава пред прозореца, поставя табелка „Затворено“, спуска всички щори и излиза през задния вход, сякаш не е видял нищо, сякаш е глух за писъците на Вадим.
Той е братовчед на Иван и може да пази тайна.
Замъквам Вадим зад тезгяха.
Той се гърчи по пода, от крака му блика червен фонтан. Черен гняв и болка пламтят в очите му. Ярост и страх танцуват ръка за ръка.
Аз опирам пистолета под брадичката му.
— С кого се срещаш в Букурещ? — питам.
— Кучка! Ще те убия! — извиква той.
— Кажи ми името.
— Рани ме! Рани ме!
— Кажи ми името — плъзвам пистолета като любовна длан от гърлото към слабините му.
— Борис! Борис Чавес!
Претърсвам джобовете му. Мобилен телефон. Паспорт. Портфейл. Билетите за него и за трите момичета.
— Открадна сестра ми.
Взирам се в него, в това нищо, обвито в човешка плът. За миг страхът надделява в очите му и почти ми дожалява за него. После мигът отлита. Той е направил своя избор.
— Tu mori — казвам.
Умираш.
— Ти си мъртва, кучко! Ти…
Аз изстрелвам куршума в главата му. Не се колебая. Не размислям.
Смяташ ли, че съм лош човек, Сам?
Излизам през задния вход на малкото кафене. Навярно треперя. Не спирам да проверя дали е така. Влизам в гарата. Иван и братовчед му ще се погрижат никой да не открие Вадим, никой да не разбере.