![Веселото гробище [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/4/veseloto-grobishche-bg-download.jpg)
Веселото гробище [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-303-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:
- Не е ли нещастен случай?
- Толкова ли не разбра, бе! - скара се баба Бенда на някой зад гърба й.
- Според мен за смъртта на Димо Вълкобореца са виновни тези двамата! - Траян посочи към Дареви.
- Не си измисляй! Ние сме били на работа тогава - презрително го погледна Емилия.
- Кога? - попита Траян. - Откъде знаете кога е настъпила смъртта на Димо Вълкобореца? Та вие не бяхте в пещерата, когато го открихме! Не чухте какво каза съдебният лекар!
- Значи не сме виновни... - усмихна се накриво доктор Радев.
- А бяхте ли на работа предишния следобяд? - отново попита Траян. - Именно тогава вълкът е убил Димо.
- Бяхме в лечебницата - каза се Емилия.
- Не бяхте - неочаквано се обади баба Бенда. - Тогава исках да ми напишете рецепта, но ви нямаше...
- Ти пък как помниш! - Емилия погледна с омраза старата жена.
- Може да съм стара, но още не съм изкукала - гордо произнесе баба Бенда.
- Видях ви пред пещерата преди време - неочаквано се обади Милко. - Голи бяхте... А той беше с нещо златно на главата...
- Значи същото е видял Димо Вълкобореца в пещерата! - сети се Траян. - Затова не е могъл да влезе вътре... Огнен кръг от свещи и греховна любов върху Трона...
- Мразя те! - изсъска Емилия, като се обърна назад към Траян.
- Още не си чула всичко - също шепнешком й отвърна той. Погледна напред и продължи на висок глас:
- Убиецът предупреди Бончо Гладиатора, като му подхвърли две големи зарчета. - Траян хвърли на пода зарчетата, които бе намерил пред дома на учителя. Те изтракаха и приковаха погледите на присъстващите. А той продължи разказа: - Мисля, че господин Бончев се досещаше и затова не излизаше от дома си... От полицаите разбрах, че учителят е бил задушен с предмет, който има квадратна форма... Убеден съм, че той е убит със зарче, поставено в гърлото му...
Чуха се удивени гласове и шум от разместване на столове. Траян изчака да утихнат и продължи:
- И най-интересното - аз съм бил в стаята едновременно с убиеца... Когато видях, че Бончо Гладиатора не може да си поеме дъх, усетих, че отнякъде изскърца пода... Но се сетих за този факт значително по-късно. А тогава хукнах да извикам доктора. След като съм излязъл от стаята, убиецът довършва учителя, изважда от гърлото му зарчето и си отива. Всичко става само за минути и посред бял ден! Невероятен късмет за убиеца! Минути след мен в дома е пристигнал Коко Хлопката, но е видял само мъртвия си приятел.
- Кой е убиецът? - попита Мазачо.
- Емилия - спокойно отговори Траян.
Тя само се изсмя.
- Медиците винаги излъчвате една особена миризма... - продължи Траян. - Усетих я в стаята, когато се задъхваше стария учител.
- Бях на работа по това време - каза жената.
- Не, не беше - поклати глава младежът - Само докторът беше... Веднага бих те забелязал...
- Сигурно съм била на втория етаж...
- И не се показа, когато крещях за помощ? - подигравателно я попита той. - Как помоли учителя да отвори устата си? Направи се на загрижена за здравето му... Цели пет дни не беше излизал от дома си... Дори не се е уплашил от теб.
Емилия го изгледа с присвити очи, но нищо не каза.
- Смъртта на Щурата Стела също е предизвестена - тя получава големи зелени ябълки. На пръв поглед нейната гибел отново прилича на нещастен случай - конят я хвърля. Оказва се, че Дорко също е инжектиран с конски допинг и Стела не е могла да го озапти. Но малко преди смъртта си тя е станала неволен свидетел на инцест на необичайно място...
- Какво?
- Братът и сестрата правят любов върху Прокълнатия гроб...
135
Траян изчака да утихне шума, като не изпускаше от поглед Дареви. Те стояха безучастно на две стъпки от бар плота.
- Балабана намира пред вратата си оранжеви конуси, Мазачо - счупено огледало на пода ей там. - Траян посочи центъра на кръчмата. - А в една нощ се случиха две събития - пожарът тук и опитът за убийство на Максим Балабана на Калето.
На пръв поглед двете събития не бяха свързани... В онази нощ набелязаните жертви имаха късмет - Адриан Мазачо е бил в града, а Максим Балабана бе спасен от новия овчар Милко.
Баба Бенда избута Милко напред, но никой не му ръкопляска и той сконфузен се върна на мястото си.
- Тогава бях прекалено изморен, но една мисъл прелетя за кратко в съзнанието ми, преди да заспя - защо човек, който не е бил при гасенето на пожара, мирише на дим и бензин?
- Кой? - попита гласовито Кольо Белята.
- Докторът - обърна се младежът към брата.
- Сторило ти се е - измънка фелдшерът.
- Аз помагах за гасенето на пожара, но не съм се доближавал до него - каза Траян. - Не миришех на огън, но ти смърдеше на бензин и дим!