![Монетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/9/monetata-bg-download.jpg)
Монетата [bg]
- Автор: Твайнинг Джеймс
- Серия: Том Кърк #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Монетата [bg]». Краткое содержание книги:
— Министърът дори предложи награда за теб, но си спомних, че не обичаш да работиш за правителството, затова вероятно няма да искаш нищо.
Той се усмихна.
— Само спомените.
— Сбогом, Том.
— Не искаше ли да кажеш довиждане? — измърмори той, докато тя минаваше през изхода.
90.
18:39
— Край на щуротиите, а? — Познатият глас на Арчи прекъсна мислите на Том. — Слава богу!
Том поклати глава и се усмихна недоверчиво.
— Минаваше случайно, нали? — Продължаваше да гледа изхода, през който бе излязла Дженифър.
Арчи се приближи до него и се облегна на ниските стоманени перила. Беше с костюм и вратовръзка. В едната си ръка носеше куфарче, а под мишницата на другата стискаше „Файненшъл Таймс“ — сливаше се напълно с пълчищата бизнесмени в терминала.
— Някой трябва да ти пази гърба. — Отхапа от сандвича, който държеше в дясната си ръка. Жълтата опаковка подхождаше на вратовръзката му от „Фергамо“.
— Последния път, когато ми пази гърба, ме принуди да изпълня поръчката за Касий и едва не ме застреляха — иронично подхвърли Том.
Арчи придоби покрусен вид.
— Късаш ми сърцето, партньоре.
— Какво всъщност правиш тук?
— Уверявам се, че няма да направиш нещо, за което после може да съжаляваш. Например да се качиш на въпросния самолет.
— Толкова ли е лоша тази идея? — замислено попита Том.
— Ами… да! — Арчи шумно сръбна от питието си. — Първо, тя е федерален агент. Ако си крадец, това е лошо. Второ, живее в Америка, далеч от Англия. Трето, твърде е темпераментна за смотаняк като теб.
— Вероятно си прав — засмя се Том и пъхна ръце в джобовете на якето си. На дъното на левия джоб напипа нещо и го извади.
„Ролекс Принс“ от неръждаема стомана, произведен през 1934 година. Онзи, който Дженифър му беше показала на витрината в утрото, когато се запознаха. Сигурно го бе пуснала в джоба му, когато се прегърнаха на раздяла. Може би беше научила този номер от Амин Мадхави в Истанбул.
— Хубав часовник — отбеляза Арчи. — Познавам един човек, който ще те освободи от него, ако искаш да го продадеш.
— Не, благодаря — отвърна Том, следеше с поглед самолета на Дженифър, който се движеше към пистата, и си представяше как кокалчетата на пръстите й побеляват, като се вкопчва в облегалките за ръце в очакване на излитането. — Мисля да го задържа.
Двамата млъкнаха и заслушаха пулса на летището. Крясъци на деца, скърцане на колички, звън на телефони.
Арчи се изкашля и оправи вратовръзката си.
— Всъщност има и друга причина да съм тук.
— Пак се започна. — Том завъртя очи. — Какво си направил?
— Нищо. Но имам страхотна идея. Помисли. Ти и аз. Кърк и Конъли. Съвместен бизнес.
Том въздъхна и тръгна към изхода. Арчи забърза след него.
— Къде отиваш? Твоите умения и моите връзки. Няма да има кой да ни спре.
— Казах ти, Арчи. Край на поръчките.
— Точно това имам предвид. Искам да се заловим с почтен бизнес. Всичко да е порядъчно и прозрачно. Ще купуваме разни неща от едно място и ще ги продаваме на друго. Ще помагаме на хората да си върнат вещите. Ще спечелим състояние. Ще станем богати. Ще сме добрите момчета за разнообразие.
— Арчи — каза Том и сложи ръка на рамото му. — Ако ти си замесен, как ще сме добрите момчета?
Арчи спря и се вцепени като ударен от гръм. На лицето му се изписа наскърбено изражение.
— Обиждаш ме, партньоре. Много ме обиждаш.
Том се засмя.
— Може би чаша бира ще ти помогне да го преодолееш.
— Стига да не е от онази вносна помия.
Епилог
Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.