Монетата [bg]

Корбет изрева като звяр и се хвърли върху Том, нанесе серия добре премерени ритници и удари. Том ги парира с ръце, после заби юмрук в челюстта му и го простря на земята. Корбет се надигна на колене. Очите му блестяха от злоба.

После бавно стана и направи няколко неуверени крачки. Том късно разбра намеренията му — Корбет откачи червеното въже от преносимата преграда, поставена до стената зад него, грабна една от месинговите подпори и с победоносна подигравателна усмивка тръгна към Том; размахваше пръта и той заплашително свистеше във въздуха.

Том отстъпи назад. Корбет се хвърли към него. Том избегна първите две замахвания, но третото го изненада. Ударът от ниско го улучи зад лявото коляно и го принуди да падне по гръб. Корбет мигновено вдигна металната тръба над главата си и я стовари. Том се отмести първо наляво, после надясно и тежката месингова основа удари два пъти мрамора, пръснаха се парчета. Том успя да изрита Корбет в корема и той залитна назад.

Том се изправи и грабна друга стоика. Стисна я с две ръце и двамата започнаха предпазливо да обикалят в кръг, търсеха удобна възможност да нанесат удар.

Корбет пристъпи към действие пръв — яростно замахна към главата на Том, но той парира удара. Двата месингови пръта се сблъскаха с оглушителен трясък, който отекна като камбанен звън под изрисувания купол. Том светкавично отвърна на удара и улучи Корбет в ръката. Корбет изкрещя от болка, запрепъва се назад и после отново атакува. Том се отбраняваше отчаяно и отстъпваше към мраморната балюстрада. Месинговите прътове се удряха отново и отново.

Том се качи на балюстрадата. Корбет пристъпи напред и замахна към краката му. Том подскочи и тръбата профуча под петите му. Инерцията на второто замахване накара Корбет да загуби равновесие. Том вдигна крак и го ритна във вече окървавения счупен нос. Корбет изкрещя от болка, пусна стойката и се хвана за лицето. Том скочи долу и хвърли своя прът.

Корбет го погледна. Очите му сълзяха, косата му беше разчорлена, от носа му течеше кръв, костюмът му беше разкъсан и изцапан. Той отново изрева отчаяно и скочи напред. Том се хвърли встрани и го спъна. Корбет се стовари на пода. Омразата, изписана на лицето му, се смени с изненада.

Том скочи на гърба му и изви ръцете му. Корбет се закашля и докато се опитваше да си поеме дъх, запляска рамото на Том като капитулиращ борец.

Том бавно вдигна главата му към себе си и усети, че съпротивата му става все по-отчаяна. Сухожилията на врата му започнаха да се обтягат и късат, прешлените да се трият един в друг.

В съзнанието му пробягна неясен спомен от обучението в ЦРУ. Счупването на човешки врат изисква само три килограма натиск.