Бойни действия [bg]

Сиринер го стрелна с поглед.

— Значи искаш да се биеш заедно с нас, Арам.

— Да. Много искам.

Командирът погледна към войника, застанал до Фалах, и нареди:

— Отвържи го, Абдула.

Войникът се подчини. Когато почувства главата си свободна, младежът започна да я върти. После сви пръстите на ръцете си.

Сиринер посочи към пистолета му.

— Вземи си го — каза той.

— Благодаря ви — отвърна Фалах.

— Имам много работа тук — продължи кюрдът. — Ако искаш да служиш под мое командване, ще трябва да се подчиняваш на заповеди, без да се колебаеш или да ги оспорваш.

— Разбирам — каза израелецът.

— Tayib — рече Сиринер. — Чудесно. Абдула, заведи го при пленниците.

— Слушам!

— Двама от тях са американски военни, Арам — обясни командирът. — Мъж и жена. Искам да ги застреляш в тила с пистолета си. Щом свършиш, ще дам нареждания за погребването на труповете. Имаш ли въпроси?

— Не, господине — отвърна Фалах и погледна към оръжието. После внезапно го грабна, насочи го към главата на командира и стреля. Петлето щракна върху празния затвор.

Сиринер се усмихна. Младият мъж усети, че в тила му опират дуло на пистолет.

— Наблюдавахме те от американския микробус — заяви командирът. — Вътре има най-различни електронни уреди за следене на врага. Видяхме, че тичаш, и знаехме, че ни шпионираш.

Фалах мислено изруга. Беше видял микробуси, онзи, който американците толкова много искаха да си върнат обратно. Трябваше да си спомни, че е разузнавателен. Такива грешки струваха живота на мнозина. А сега, както изглеждаше, щеше да струва и неговия.

— Интересно е, нали? — попита Сиринер. — Повечето шпиони биха стигнали дотам, че да извършат тези убийства. Ти трябва да си друз или бедуин. Имаш по-чувствителна натура.

Кюрдът бе прав. Израелските агенти, които дълго време действаха под прикритие, трябваше да са готови на всичко, за да изпълнят задачата си. Това беше тъжна, но необходима жертва в името на по-голямата цел. Разузнавачите друзи и бедуини не действаха така.

Сиринер се усмихна и взе четирийсет и четири милиметровия пистолет от ръката му.

— Освен това аз продавам тези оръжия на черния пазар в Семдинли. Арам Тунас ми беше добър клиент. Ти изобщо не приличаш на него. И не мислиш като него. Извадих само един патрон, за да не усетиш промяната в тежестта. Трябваше да стреляш повторно.

Фалах се почувства като глупак. Мъжът бе прав. Трябваше да стреля повторно. Сиринер отново го изгледа.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво е ПБ?

— Моля?