Богове на измамата [bg]

Стигнаха до центъра на Хама към седем и половина, пак прекалено рано. Ферис каза на шофьора да кара към северните предградия и после да се върне обратно. Докато обикаляха, гледаше сградите. От някои бяха останали само фасадите и той си даде сметка, че това сигурно е един от кварталите, унищожени, когато Хафез Асад бе вкарал танковете си в мюсюлманските квартали на града преди близо три десетилетия и бе изравнил къщите със земята, унищожавайки всичко вътре. Мюсюлманските братства се бяха скрили в катакомбите на стария град, близо до реката, но бяха изкарани с огнехвъргачки, газ и куршуми. Това беше светът, създал Сюлейман. Омразата, която беше посята тук, сега се беше съсредоточила върху Америка и днес, конкретно, върху Роджър Ферис.

Шофьорът паркира таксито на автобусната спирка близо до река Оронтес. Ферис седеше в колата и се оглеждаше за Алис. Наближаваше осем. Каза на шофьора, че отива да се поразходи и че ако не се върне до два часа, да си върви без него. Даде му сто динара. Знаеше, че са прекалено много, но за какво му бяха пари, ако умреше? Излезе от колата и тръгна към древните дървени колела, които черпеха вода от реката и я изсипваха в акведукта на града. Огледа се. Къде ли бяха хората на Хани, ако изобщо ги имаше? По-добре беше да не любопитства прекалено. Наведе глава и вдигна яката на сакото си, за да не му е студено. Раненият му крак беше схванат от дългото пътуване и куцаше повече от обикновено.

Беше безоблачна сутрин. Зимното небе, светлосиньо на хоризонта, ставаше тъмносиньо нагоре. Ферис седна на една пейка до Оронтес, близо до входа към най-голямото водно колело. Реката беше спокойно синьо-черна и в застиналите й води се виждаше отражението на джамията „Ал Нури“ и останалите каменни сгради покрай брега; под яркото утринно слънце дървените колела имаха златист отблясък. Седя десетина минути, после петнайсет, оглеждаше речния бряг. Колелата бяха повече от десет, подредени от двете страни на реката, и той не беше сигурен къде може да е Алис. Стана и направи една обиколка, после отново седна на същата пейка. Имаше чувството, че го наблюдават, но не можеше да различи търговците от терористите.