Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
„Не мога ли да свържа и теб чрез моята връзка?“
Няма начин. Многопосочното инфрачервено устройство, включено в лаптопа ти, ни позволява да се свързваме само чрез нормалната мрежа и то при контакт от късо разстояние. Вътрешната приемно-предавателна станция на „Джиндайн“ се намира на седмия етаж, на една плюнка разстояние от асансьора ти. Точно затова те паркирах там.
„Не можеш ли да ми кажеш още нещо?“
Мога да ти кажа само, че в сравнение с Цифропространството на Скоупс изчисляването траекториите на самонасочващите се ракети е проста аритметика. Програмата му заема цял терабайт информационно пространство. Това означава, че съдържа огромен брой видеофайлове. Може да изглежда много по-реално, отколкото си го представяш.
„На деветинчовия монитор на лаптопа ми надали.“
Абе ти да не спиш на лекциите ми, професорче? Скоупс рисува върху много по-големи платна в главната си квартира.
Левин се втренчи неразбиращо в думите на екрана. После осъзна какво има предвид мимът.
Вдигна поглед от лаптопа. Гледката от асансьора беше впечатляваща. Имаше обаче нещо странно, което не бе забелязал при влизането си. Звездите светеха на безоблачното небе. Под него се простираше пристанището с милиони малки светлинки.
Той обаче се намираше едва на седмия етаж. Гледката пред него би трябвало да се вижда от много по-голяма височина.
Стената на асансьора просто не беше от стъкло, а представляваше един огромен екран, показващ компютърно симулиран образ на гледката пред небостъргача.
„Разбирам“ — написа Левин.
Добре. Асансьорът ти е отбелязан като развален и подлежащ на ремонт. Така никой няма да ти обърне внимание. Това обаче не може да продължи вечно. Ще опитам да задържа положението колкото се може повече, от време на време ще вкарвам фалшиви данни за хода на ремонта, за да не събудя подозрения. Това е всичко, което мога да направя за теб.
„Благодаря ти, мим.“
Още нещо. Преди известно време каза, че това не е игра. Искам да запомниш собствените си думи. „Джиндайн“ не се церемони много с нарушителите, независимо дали са проникнали в мрежата, или в самата сграда. Нагърбил си се с много опасна задача. Ако те открият, ще се наложи да се спасявам. Няма да мога да ти помогна, а нямам намерение да се превръщам пак в мъченик. Разбираш ли, ако ме открият, ще ми вземат компютрите. А тогава по-добре да умра.
„Разбирам“ — написа Левин.
Последва кратка пауза.
Възможно е никога повече да не се видим, професоре. Искам да ти кажа, че познанството ни беше много ценно за мен.
„За мен също.“
MTRRUTMY; MTWABAYB; AMYBIHHAHBTDKYAD.
„Мим?“
Просто една сантиментална ирландска поговорка. Сбогом, професор Левин.
Екранът се изчисти. Нямаше време да си блъска ума върху съкращението на мима. Левин си пое дълбоко въздух и въведе поредната кратка команда:
„Прозорец.“
— Какво има? — попита Де Вака, когато Карсън се изправи тревожно.
— Просто надуших нещо — прошепна той. — Мисля, че е кон.
Той наплюнчи пръст и го вдигна.
— От нашите ли?
— Не. Вятърът духа от друга посока. Мога да се закълна, че надушвам потен кон. Зад нас.
Двамата се умълчаха. Карсън почувства, че стомахът му се свива. Това бе Най. Нямаше друго обяснение. И беше съвсем близо.
— Сигурен ли си?…
Карсън бързо й запуши устата с ръка, доближи устни до ухото й:
— Слушай. Най ни дебне някъде. Той не е бил с бронетранспортьорите. Ако останем до съмване, сме мъртви. Трябва да се махаме, и то напълно безшумно. Разбра ли?
— Да — отвърна тихо тя.
— Ще се ориентираме към шума от конете. Трябва да се движим пипнешком. Недей да стъпваш направо. Задържаш крака на няколко сантиметра над земята, после внимателно го спускаш, за да не вдигаш шум. Ако стъпим върху някоя суха трева или клонка, той ще ни чуе. Трябва да развържем краката на конете без никакъв шум. Няма да ги възседнем веднага, първо ще ги отведем на известно разстояние. По-добре да отидем на изток, към лавовото поле. Това е единствената ни надежда да му се изплъзнем. Северната звезда трябва да ни остане отдясно.