Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
Ядосан на себе си заради слабостта си, Стивън се отдели от дървото, остави чашата си на най-близката маса, пожела лека нощ на гостите и се оттегли в къщата. Щеше да се усамоти и да се напие до смърт, ако това щеше да му помогне да се овладее.
54
Шеридан отвори вратата на малката си стаичка. Виеше й се свят от огромното напрежение, на което беше подложена през целия ден. Тя предпазливо пристъпи в тъмното и напипа кибрита. Започна ла пали свещите на бюрото. Когато поднасяше клечката към четвъртата свещ, зад гърба й се разнесе плътен мъжки глас, който я накара да подскочи от уплаха.
— Не мисля, че изобщо ще имаме нужда от светлина — рече мъжът.
Шеридан се обърна, а сърцето й лудо заби. На единствения стол седеше Стивън Уестморланд, прехвърлил небрежно крак върху крак. Яката на бялата му риза беше разкопчана. Дори изражението на лицето му издаваше някаква непринуденост. Стори й се, че той се държи прекалено свободно, но беше толкова щастлива да го види, да бъде така близо до него, че нищо друго нямаше значение в този момент. Нищо.
— Доколкото си спомням, последния път, когато те чаках, беше, когато щяхме да се женим — изрече провлачено той.
— Знам и мога да ти обясня. Аз… — започна Шери.
— Не съм дошъл тук да разговарям — прекъсна я грубо Стивън. — Докато бяхме долу, останах с впечатлението, че ми предлагаш нещо повече от обикновен разговор. Или съм сгрешил?
— Не — прошепна тя.
Стивън мълчаливо я огледа с поглед на похитител. Чувството му не го беше излъгало — Шери продължаваше да е все така екзотично красива и съблазнителна… като се изключеше строгата й прическа. Това не му се нравеше. Беше дошъл тук с намерение да задоволи страстта си, а жената, която стоеше срещу него, изглеждаше повече като неопитна девственица, отколкото като амбициозна авантюристка.
— Разпусни си косата — нетърпеливо й заповяда графът. Шеридан се подчини, изненадана от заповедническия му тон. Извади фибите, които придържаха тежката й коса, и посегна да ги остави на бюрото. Когато се обърна, Стивън вече се надигаше от стола, разкопчавайки ризата си.
— Какво правиш? — попита уплашено тя.
Наистина, какво правеше? Каква работа имаше той в тази стая с жената, зарязала го пред самия олтар?
В отговор на въпроса й той посегна към връзката си и пристъпи към вратата:
— Тръгвам си.
— Не! — извика Шеридан. — Не си отивай!
Стивън понечи да й отвърне по начин, който тя напълно заслужаваше, но не успя. Шери се втурна към него и се притисна към тялото му, разпалвайки отново страстта му.
— Моля те, не си тръгвай! — проплака тя. Ноктите й се забиха в раменете му. Стивън не беше посегнал да я прегърне, но беше наясно, че е загубил битката. — Позволи ми да ти обясня… Обичам те…
Той обгърна лицето й с длани, а очите му се спряха на полуотворените й устни.
— Искам да разбереш едно — каквото и да ми кажеш, няма да повярвам на нито една твоя дума. На нито една!
— Тогава ще ти покажа — извика отчаяно Шери, притисна се към него и го целуна със странната смесица от неопитност и импулсивност, която го влудяваше.
Стивън зарови пръсти в косите й и впи устни в нейните. Чувстваше, че губи разсъдъка си. За секунда повдигна глава, решил да й даде последен шанс за отстъпление, и попита:
— Сигурна ли си?
— Знам какво правя.
И той взе онова, което тя му предлагаше, и за което беше копнял от мига, в който я беше докоснал. Желаеше я лудо, до болка. Нямаше търпение да проникне в нея и копнееше тя да го посрещне със същата страст и желание. Използва цялото си умение, за да пречупи задръжките й, и тя не можеше да му устои. Пръстите му се плъзнаха между бедрата й, устните му се впиха в набъбналите зърна на гърдите й и Шеридан застена, притискайки се инстинктивно към него. Той разтвори бедрата й и със силен тласък проникна в нея. Тялото й се стегна от болка, ноктите й се забиха в плътта му и до слуха му достигна приглушеният й вик. Стивън замръзна от изненада.
„Знам какво правя“ — беше казала тя.
Той отвори очи и я погледна. Лицето й беше мокро от сълзи. Шери обви ръце около шията му, привлече го към себе си и промълви:
— Прегърни ме. Моля те…
Стивън се подчини и се остави удоволствието да го завладее отново. Ръцете й галеха мускулестите му рамене, устните му жадно пиеха от нейните. Тялото й го канеше, предлагаше му успокоението, от което и двамата се нуждаеха в рози момент…