Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
— Опитай се да я разбереш.
— Ако имаш достатъчно здрав разум, ще се постараеш да не се мяркаш пред очите ми този уикенд, Уитни — със смразяващ тон изрече Стивън. — А когато празненството приключи, ще общуваш с мен единствено посредством съпруга си. Сега се отдръпни от пътя ми.
— Знам, че я обичаш и…
Той я стисна за раменете, отмести я и мълчаливо излезе от стаята.
— Господи! — прошепна съкрушено младата херцогиня. Познаваше Стивън Уестморланд от четири години, но никога не беше допускала, че е способен да изпитва подобна омраза.
Тя с нежелание се върна при гостите си. Планът й се беше провалил. Казаха й, че Стивън е завел Моника и Джорджет на разходка до близкото село, което означаваше, че щяха да отсъстват поне няколко часа. Лейди Скефингтън Изглеждаше силно разочарована от неговото заминаване, както и останалите — но по съвсем различни причини. Единствените, които не страдаха от отсъствието на младия граф, бяха сър Джон, който допиваше поредната чаша мадейра, и дъщеря му Джулиана. Тя помагаше на Шеридан да се грижи за децата. Вдовстващата херцогиня наблюдаваше Шери и русото момиче и сподели с Уитни:
— Джулиана Скефингтън усеща, че нещо витае из въздуха. Тя видя убийствения поглед, с който Стивън измери бедната Шери, и се кълна, че е на страната на гувернантката си. Когато я заговорих, ми направи впечатление на умно и приятно момиче, освен това е очарователна и интелигентна.
Уитни се отърси от мислите си за ужасните неща, които Стивън й беше наговорил, и се загледа в прелестната Джулиана.
— И красива — допълни.
— Още един каприз на съдбата — въздъхна свекърва й. — Не мога да се начудя как този мъж — тя кимна с глава към сър Джон — и онази жена — последва повторно кимване към лейди Скефингтън — са били в състояние да дадат живот на подобно божествено създание.
52
Обикновено голяма група обслужващ персонал се грижеше за удобството на гостите, но когато Стивън се върна от разходката си в селото, никой не го посрещна и не пое грижата за каретата и конете му. Единственият човек, който се мяркаше наоколо, беше някакъв прислужник, застанал по средата на алеята, но вниманието на човека беше погълнато от нещо, което ставаше на хълма зад конюшните, и той дори не забеляза пристигането на графа. Едва когато Стивън спря до него, прислужникът благоволи да го погледне.
— Къде са останалите? — попита раздразнено негова светлост. Направи му впечатление, че старецът нито отвори вратите, нито повика на помощ някой от останалите прислужници.
— Всички са при конюшните, милорд. Шоуто е грандиозно и за нищо на света не бива да бъде пропускано. Или поне така ми казаха.
Стивън реши сам да подкара каретата към конюшните, за да види за какво шоу говореше прислужникът.
Конюшните и тревните площи, където конете загряваха, преди да бъдат изведени на езда, бяха заобиколени е дълга ограда. Стивън спря каретата наблизо и с учудване установи, че наоколо беше пълно с хора. Всички — от прислужници и икономи, до коняри и благородни гости, се бяха скупчили покрай оградата. Графът помогна на Джорджет и Моника да слязат от каретата, но никой не им обърна внимание. Всички бяха вперили поглед към хълмовете.
Стивън откри с очи брат си и се загледа с подозрение в него. Питаше се дали Клей беше запознат с плановете на съпругата си, въпреки че отказваше да приеме подобен факт за възможен. Но все пак графът не беше напълно сигурен, затова предпочете да се обърне към Виктория и Джейсън Фийлдинг:
— Какво гледате?
— Почакай и ще разбереш — усмихна се някак странно Джейсън. — Не искам да развалям изненадата, като предварително я издам.
По всичко изглеждаше, че Виктория също с усилие сдържаше въодушевлението си.
— Гледката наистина е впечатляваща! — възкликна тя. На Стивън му се стори, че както Фийлдингови, така и другите му приятели — Таунсендови, се държат странно. Жените бяха някак нервни, а мъжете сякаш се чувстваха неловко. Причините можеха да бъдат две — те или също като него бяха шокирани от присъствието на Шеридан Бромлейт на настоящото тържество, или предварително бяха посветени в замисъла на Уитни и сега се чувстваха виновни пред него. Стивън се втренчи в четиримата, които смяташе за свои най-близки приятели, и се запита дали това тяхно приятелство нямаше да приключи. Жените със сигурност знаеха, заключи той. Ето, Александра Таунсенд се изчерви под изпитателния му поглед.
До момента, в който не се озова на няколко крачки от бившата си годеница, Стивън не си беше позволил да мисли за нея. Това беше единственият възможен начин да издържи на напрежението през следващите два дни. Тя се беше представила за нещо, което не беше, а когато беше разобличена, се беше втурнала право при Дьовил, оставяйки Стивън, семейството му и свещеника да я чакат.