Двойно прикритие

— Най-малкото, което ти дължа, независимо дали ще работя за вас — съгласи се Лайтстоун.

Младежът се ухили.

— Честна сделка.

Лайтстоун търсеше някаква следа от злоба под сдържаната му усмивка, но не забеляза нищо.

„Къде, по дяволите, намериха тези момчета?“ — чудеше се той.

Лайтстоун отново се обърна към предполагаемия главен сержант от запаса Аран Уинтърсоул.

— Какво спомена за часовете и заплащането?

— В плана съм включил осем часа обучение по ръкопашен бой на четири тренировки с продължителност два часа. Обучаваме общо шестнадесет души и ги тренираме в групи от четирима. Това прави общо тридесет и два часа, плюс осем часа за усъвършенстване. За цялата седмица се събират четиридесет часа. Предлагам ти две хиляди долара, които ще ти платим в брой в края на седмицата, ако се оправиш сам с данъците.

— Много прилично възнаграждение — небрежно кимна Лайтстоун.

Уинтърсоул сви рамене.

— Разчитаме на думата ти. Нямаме много време, за да успееш да обучиш нашите клиенти, но второ ниво е достатъчно. Работи се при необикновени условия, въпреки това, надявам се, да заслужиш парите си. Някакви въпроси?

— Само един. Кога започвам?

— Какво ще кажеш от утре?

За момент Лайтстоун се поколеба.

— Утре е ден като всички други, става. Но има нещо, което вероятно трябва да знаете за мен.

— Какво е то? — Уинтърсоул леко присви очи.

— Въпреки южняшкия ми произход не съм много добър в изричането на „да, сър“.

— Това не е проблем, Хенри — усмихна се Уинтърсоул. — Първото, на което учим новобранците в армията, е никога да не казват на сержанта „сър“. Обичаме да си мислят, че работим, колкото да изкараме хляба си.

— Предполагам, че се отнася и за главните сержанти от запаса?

— Особено за тях — отвърна водачът на екипа за откриване и унищожаване на противника. Студените му сиви очи заблестяха весело, което Хенри Лайтстоун не успя да си обясни.

Лайтстоун все още стоеше на масата и отпиваше от почти студеното си кафе, когато Карла се приближи и седна до него.

— И за какво беше всичко това? — тихо попита тя.

— Изглежда, си намерих временна работа.

— С тях? Лайтстоун рязко кимна.

— По дяволите, ще ми обясниш ли какво става? — Зелените й очи проблеснаха опасно.

Той й разказа за предложението на главния сержант.

— Искат да обучиш по ръкопашен бой Избраната бригада?!

— Очевидно.

— Сериозни ли са?

— Предполагам. Във всеки случай две хиляди долара за четиридесет часа работа ми звучи много сериозно.

— Но защо? Не искам да те обидя, приятелю мой, но не изглеждаш като някой, който обикаля наоколо с надпис върху гърдите „Не ме настъпвай“. И може би не си се навъртал наоколо достатъчно дълго, за да забележиш, че ония от Избраната бригада са ужасно подозрителни спрямо новодошлите.