Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
Въздъхна, поклати глава и погледна Зет.
— Не мога да протестирам, че зевесетата най-накрая искат да изпратят истинско послание до хидрогите. Само че ми се искаше да го направят някъде другаде, за да мога да продължа работата си.
Надяваше се да запази за по-късно по-главните части на огромния скъп кораб, ако корабостроителниците на Оскивъл изобщо заработеха отново.
— Татко, ако те знаеха за операциите ни тук, по всяка вероятност щяха да ударят и нас.
Той отвърна полушеговито-полусериозно:
— Нямаш ли си друга работа? Да дразниш разглобчици или да флиртуваш с млади инженери?
Тя се изкикоти — нещо необичайно през последните няколко дни.
— Ще направя всичко, което искаш, татко.
След малко на Зет й хрумна, че могат просто да маскират най-големите конструкции и административни сгради, като разпръснат неотразяваща сигнали скална пяна върху гладките плоскости. Геометричните очертания и конфигурации пак щяха да са различимо изкуствени, но ако корабите на ЗВС не се приближаха прекалено много, отразените сигнали щяха да приличат на скали с необичайни форми сред пръстените.
— Браво, сладурано. — Келъм прегърна дъщеря си. — След това можем да свалим пластовете и да използваме всичко.
Скитниците излетяха към разпръснатите из пръстените обекти и се заеха с налудничавата операция. Целият персонал полагаше огромни усилия с кратки почивки за отдих и хапване. Двама души загинаха, когато една конструкция от носещи ферми се откачи от подпорите и се стовари върху една от пистите. Безуспешната спасителна операция приключи за по-малко от час, но не остана време за пълно разследване — Дел Келъм изпрати всички обратно на работа с настоятелно напомняне да бъдат по-внимателни.
Изразходвайки жизненоважни количества екти, отвсякъде пристигаха кораби на различни скитнически кланове с помощни работни екипи и продоволствие. Всички родове се обединиха в колосалното усилие, като рискуваха всичко, за да помогнат на Келъм да се укрие. Когато останеше съвсем малко време, щяха да отведат второстепенния персонал, а Дел Келъм и главните му сътрудници щяха да се скрият като зайци в гъсталак в безопасни местенца из пръстените и да изчакат шумотевицата да приключи.
Имаше още много нещастни случаи и повреди по съоръженията, главно поради недоглеждане и от изтощение. Тесните клиники край работните площадки бяха пълни с недоволни и нетърпеливи работници, които бързаха да ги закърпят и да продължат работата си. Нямаше нито минута за бавене.
Ден след ден Келъм наблюдаваше със свито сърце как творението на целия му живот изчезва. Но сега не беше време за охкане и вайкане.
Бойните групи на ЗВС летяха към тях.
67.
Крал Питър
ТЪЙ като Питър присъстваше на церемонията, официалното активиране на новите бойни компита протече по-тържествено, отколкото заслужаваше, поне според него.
Демонстрационната площадка бе като измита, сякаш хора или компита бяха проверили, почистили и сресали всеки стрък трева и нагласили всяко листче по цветчетата. В единия й край бяха издигнати прясно боядисани трибуни. Над тях бяха опънати пъстри тенти и вятърът развяваше флаговете с герба на Ханзейския съюз. Питър за първи път си даде сметка колко много гербът — заобиколената от концентрични окръжности Земя — напомня мишена.
Масивни складове и производствени хангари ограждаха подобната на парк демонстрационна зона. Под яркосиньото небе близо до кралската трибуна бяха кацнали два крайцера манта, най-големите кораби, които можеше да побере площадката.
— Защо не засвирват фанфарите? — попита Питър.
— Не бъди нетърпелив. — Базил Венцеслас се усмихваше в сянката до него. — Важните церемонии протичат спокойно и тържествено.
— Но пък ако на публиката й стане прекалено скучно, великолепното ти шоу губи цялото си въздействие.
Председателят го изгледа намръщено и разпореди по миниатюрен комуникатор на организатора господин Пелидор да открие събитието.
Щом музиката гръмна, публиката зааплодира. Адмирал Стромо, назначен за церемониален маршал и командващ униформените строеваци от ЗВС, поведе цял батальон от първата манта към демонстрационната площадка.
Напомняше парад или фолклорно представление. Питър оцени идеалния строй и си даде сметка колко часове са отделили за безупречното представление. Понеслите жезли и флагове сержанти маршируваха най-отпред като роботи. Прекараните като крал години му бяха дали възможност да осъзнае важността на представителността. Предназначението на подобни церемонии беше да смайват тълпите и да създадат впечатлението, че всеки военен, който е способен да марширува в опънати по конец редици и да извършва безупречни строеви хватки, би бил несъкрушим при нападение на хидрогите.