Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Благодаря, татко.
Тор’х, изглежда, изпитваше едновременно тъга заради безнадеждното състояние на чичо си и радост, че ще се върне на планетата, която бе негов дом от толкова много години.
Джора’х отвори вратата и извика за чиновници, работни надзиратели и представители на Слънчевия флот.
— Трябва заедно да планираме това, Тор’х. Възстановителните операции на Хирилка трябва да бъдат осъществени с абсолютен успех, което ще е огромна основа за бъдещето ти управление.
Тор’х изглеждаше смутен от това, с което бе решил да се заеме, но след като видя ентусиазма в погледа на Джора’х, нямаше как да се откаже. Престолонаследникът събра най-различни специалисти и часове наред избираха екипите работници и инженери, които да потеглят с Тор’х към Хоризонтния куп.
66.
Дел Келъм
Докато хвърляше люспици сушена храна в аквариума с грациозните акулки, Дел Келъм се усмихваше. Чернокосата Зет се втурна внезапно и така го уплаши, че той изтърва цялата храна за огромна радост на рибките.
Дел изтупа длани.
— Какво има, сладурано?
През последните два дни бе отсъствала — доставяше продоволствие и инспектираше космическите докове и корабостроителните топилни. Той нагласи внимателно капака върху аквариума.
Едва тогава забеляза напрегнатия й поглед.
— Татко, Нико Чан Тайлър току-що донесе това предупреждение от говорителката Перони. — Тя му подаде съобщението, сякаш беше експлозив. — Зевесетата са тръгнали насам.
Келъм прегледа информацията с уплаха, заменена от объркване и накрая решителност.
— Налага се да разглобяваме всичко. Известна част да укрием, друга да оставим, а останалото да унищожим. Свободата преди всичко. Ползата и удобството са след това.
Обявиха тревога и свикаха общо събрание. Според изпратената от Тасия Тамблин информация в най-добрия случай разполагаха с не повече от три седмици.
Облечен в работен комбинезон с безброй джобове, избродиран с обичайните знаци на клана, Келъм стоеше в административното помещение. Двамата със Зет бяха обсъдили най-важното и бяха разпределили работните групи. Бяха направили изчисленията и знаеха, че предстои яка работа. Бяха разработили график за евакуация — по един кораб през равномерни интервали.
— Дори да не успеем да заличим всички следи от дейността си, можем да я ограничим до такава степен, че ако все пак открият нещо, да си помислят, че е било кратковременна операция — каза Зет. — Хидрогите вероятно ще ги ангажират до такава степен, че няма да обърнат внимание на остатъците по пръстените.
— Все пак има на какво да се надяваме — подхвърли навъсено Келъм.
Той погледна грациозните рибки в аквариума: стрелкаха се насам-натам, без да ги е грижа за космическите проблеми.
Раздразнена от дългата си коса, която се мяташе във всички посоки поради леката гравитация, Зет я завърза с лента на тила си, преди отново да погледне разхвърляните пред нея листове. Келъм не можеше да си представи какво би правил без дъщеря си. Винаги щом зърнеше лицето на Зет, нейната мургава красота му напомняше за отдавна починалата й майка… а и за Шейрин Пастернак, която трябваше да му стане втора съпруга.
Накрая взе трудно решение.
— Ще закрием и евакуираме всички кометни дестилационни дейности, но ще оставим отдалечените от системата компоненти. Топилните и колекторите са големи колкото астероиди, но горе е тъмно и са разпръснати. Докато се спускат, зевесетата ще видят планетата и пръстените и няма да се занимават с метални късове в покрайнините. Да се помолим на Пътеводната звезда да не забележат нищо.
— Освен това — подчерта Зет — изтеглянето на всички работници от обработваеми полета подсилва работната сила върху пръстените с около хиляда души.
За нещастие, корабостроителните съоръжения не разполагаха с хранителни припаси и условия за живот за толкова много хора за дълъг период.
Келъм се загледа с болка към един от товарните кораби, който почти бе завършен. Туловището и конструкционните ребра бяха вече сглобени, но оставаха космическите двигатели. Дори при най-оптимистичните изчисления екипите не можеха да приключат работата навреме. А никаква „краткосрочна операция“ не би могла да обясни конструирането на такъв сложен съд.
И Келъм изпрати резачи за корпуса и работни групи да разглобят кораба на съставните му компоненти. Още не беше кръстен и щеше да си остане мъртвороден въпреки колосалните инвестиции.