Пленница на вятъра
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленница на вятъра». Краткое содержание книги:
Напоследък пиратите, тероризиращи английските и американски кораби, бяха разредили значително атаките си и много рядко нападаха по някой търговски кораб. Но Доминик бе сигурна, че приближаването им към бреговете на Тунис е много рисковано, особено при съществуващото напрежение между отделните племена. Хоксмур очевидно също очакваше най-лошото и издаде заповед да приготвят оръдията за стрелба. Когато наближиха пристанището, всички моряци по палубата бяха добре въоръжени.
Тунис се оказа точно такъв, какъвто Доминик го помнеше. Окъпано от слънцето и потънало в знойна жега, пристанището бе приютило най-разнообразни плавателни съдове — от малки фелуки до тримачтови кораби. „Мисчиф“ изглежда беше най-големият кораб и най-впечатляващият. Пристанището гъмжеше от араби, облечени в традиционните бели бурнуси и носещи върху раменете си огромни тръстикови кошници. Повечето отминаваха, без да погледнат към „Мисчиф“. От трите страни на пристанището се виждаха малки кирпичени къщи. По улиците бавно се клатушкаха камили, а отстрани се бяха скупчили жени и деца, наблюдаващи околното оживление с безжизнени очи. Въздухът бе наситен с тежка миризма на сладко и гнило.
— Сложи си това. — Хоксмур бутна нещо в ръцете на Доминик и бързо се отдалечи, крещейки заповеди на мъжете, които се катереха по мачтите. Младата жена прехапа език и разгърна вързопа. Оказа се червена гутра за глава и дълга бяла роба. Първата й мисъл бе да хвърли и двете във водите на пристанището като израз на презрението си и наранените си чувства. По дяволите, винаги бе успявала да се владее и да се справя с всякакви нахалници, какъвто бе и Хоксмур. Беше се справила със съперниците си след провала в пристанището на Ню Йорк. Беше съумяла да постави на мястото й една зле възпитана млада жена, дала прекомерна воля на сприхавия си нрав. Защо единствено Хоксмур притежаваше способността да я изважда от равновесие и да я кара да се държи като обидено дете? Може би защото държеше на него много повече отколкото на съперниците си или на зле възпитаните млади дами.
— Това ще ви предпази, госпожице — раздаде се гласът на Майър до нея, сякаш бе прочел мислите й. — Вървете и се преоблечете, преди да заподозрат, че сте жена. Дори капитанът няма да може да ви спаси, ако ви отведат на пазара за робини. — Майър кимна с глава към издигнатата дървена платформа, приличаща на ешафод в края на пристанището. — Нищо чудно да свършите в харема на пашата или като любовница на някой пират.
— Странно, че той все още не ме е предоставил на желаещите с доволна усмивка на уста. — Сви презрително рамене, извърна се от парапета и набута дългата си плитка под гутрата. В тропическата горещина гутрата и робата й се сториха като задушаващо вълнено покривало, спиращо и най-малкия повей на вятъра. Челото й се ороси с капки пот и малки ручейчета започнаха да се стичат по гърба и гърдите й. Младата облиза потта от устните си. — Каква случайност, че само аз трябва да бъда облечена по този начин в името на моята безопасност. Дали на местните няма да им се стори странно, че на кораба има само един бедуин?
— Не, госпожице. Капитанът е помислил и за това.
Доминик не можа да се сдържи и язвителното сви устни.
— О, разбира се, че е помислил. — Проследи с поглед Майър, който рязко изви глава. Зяпна слисано. Преглътна и се опита да не забелязва нищо от това, което крещеше да бъде забелязано у Хоксмур, докато крачеше към нея.
Бе свалил всички дрехи на английски капитан и напълно се бе преобразил. Докато вървеше, копринените му панталони се издуваха, а в следващия миг прилепваха, очертавайки слабините и мускулестите му бедра. Краищата на панталоните бяха напъхани във високи до коленете черни ботуши, излъскани до блясък. Носеше риза с дълги ръкави и къса жилетка от същата коприна. И двете бяха разкопчани до средата на гърдите, разкривайки тежката златна верига, украсена с рубини, която висеше на шията му. Погледът на Доминик бе привлечен от огромния рубин, който се гушеше сред черните къдрави косъмчета на гърдите му. Друг скъпоценен камък, подобен на този, искреше на челото му върху снежнобелия бурнус, който носеше. Кръстът му бе опасан с широк колан, също украсен със скъпоценни камъни, на който висеше дълга сабя в ножница. В едната си ръка държеше кожена торбичка, пълна със златен пясък и диаманти. Явно откупът за „Котешкото око“ бе останал незабелязан в долното чекмедже на бюрото му от тези, които бяха претърсили кораба, точно както бе предположил Хоксмур.