Седмата луна
- Автор: Габриэль Мариус
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седмата луна». Краткое содержание книги:
Мариус Габриел отново приковава вниманието ни със сензационния си нов роман, в центъра на който е спираща дъха история на майка и дъщеря, разделени от кошмарната сянка на войната...
Три десетилетия по-късно Франсин (майката) е собственичка на бизнесимперия. Тя е направила всичко възможно да издири своята изгубена дъщеричка, но безуспешно.
Един ден в офиса на Франсин се появява плаха млада жена, която намеква, че може би е нейната дъщеря.
Франсин няма представа какво се таи зад плахата външност на младата жена на име Сакура, къде и как е живяла, нито за преживените ужаси, а още по-малко за нейната тайна, която я кара да... лъже!
— Какви черепи?
— Племето бе на ловци на глави. Един от мъжете бе убил японски часовой. Отрязал му главата и я донесъл в склада. Оказа се, че черепите са съкровището на племето. Черепите на неговите врагове.
Изражението на Франсин се бе променило.
— И ти си спомни за всичко това?
— Бях го забравила. Спомних си го в съня си.
— Защо според теб се върна към този спомен?
— Не знам. Може би се дължи на упойката. Така или иначе, сънят бе много реален, много образен. Спомних си как спях заедно с много други деца и кучета. Всичко бе като наяве — Сакура видя малката кабинка с душ. — Не съм се къпала от много отдавна. Може ли да взема душ?
— Да, разбира се. Но преди това трябва да ти бия инжекцията.
Сакура проследи с поглед как Франсин приготви инжекцията със стрептомицин.
— От коя страна ти бих последната? — попита Франсин.
— Не си спомням, пък и няма значение — отвърна Сакура. Повдигна нощницата си и оголи бедрата си, целите покрити с тъмни петна. Франсин бързо се справи със задачата си. Сакура само леко се намръщи.
— Ще ти донеса кърпи — каза Франсин, докато изхвърляше спринцовката. — Купих ти и дрехи, но не знам дали ще ти бъдат съвсем по мярка. Оставих ги в стаята ти. Ще купим и други, когато се почувствуваш достатъчно добре, за да излезеш.
— Благодаря ти, Франсин — тихо каза Сакура. Съблече нощницата си и се вмъкна под душа.
След като излезе от банята, облече дрехите, които й бе оставила Франсин — бели панталони и памучна риза в неутрален мек цвят. Размерите почти напълно й съответствуваха, а дрехите бяха съвсем подходящи за горещия климат.
Междувременно Мънро се бе върнал и бе започнал да подрежда кутии с храна върху масата — ориз и патешко. На Сакура главата й щеше да се пръсне, а тридесетте шева на ухото й бяха тридесет огнища на мъчителна болка.
— Гладна ли си? — попита Мънро.
От антибиотиците й се гадеше, а от уханието на китайска храна й стана още по-зле.
— Ще хапна само малко плодове — каза тя. Седнаха на масата. Сакура взе резен папая и едно манго. Мънро и Франсин седнаха срещу нея.
— Разкажи съня си на Клей — нареди й Франсин. Сакура погледна Мънро в очите.
— Сънувах селото. Сънувах как в едно от помещенията открих черепа на японски войник, окачен на тавана.
— И какво още си спомняш?
— Незначителни неща. Неща, за които въобще не се бях сещала от много години. Как деца и кучета спяхме заедно, притиснати един до друг.
Мънро леко се усмихна.
— Няма как да не си сънувала и бълхи.
— Така е — потвърди тя, — Сънувах и бълхи. Сънувах как се чеша до разкървавяване.
Очите му бяха безизразни. Често имаше такова изражение, когато я слушаше.
— Често ли сънуваш онези времена?
— Не. Никога не бях имала подобен сън.
— И защо според теб го сънува точно сега?
— Не знам. Мислиш, че те лъжа ли?
— Не съм казал такова нещо.
— Лицето ти те издава.
— Спокойно, Сакура, никой не те обвинява в нищо.
— Ти каза, че не можеш да си спомниш за нищо, случило се преди клането — вметна тихо Франсин. Хранеше се умело с пръчици. — Този спомен обаче е отпреди клането.
Сакура кимна утвърдително.
— Да. Той дойде от тъмното време.
— От тъмното време?
Сакура се опита да открие подходящи думи.
— Все едно че си в тъмна стая и се е отворило прозорче, през което прониква тънък лъч светлина.
— Такова ли усещане имаш? Че в главата ти има тъмна стая?
— Да, нещо от този род.
— Излиза, че ако това прозорче се отвори повече, ще си спомниш за повече неща, така ли?
— Може би. Веднъж в Сингапур ходих при хипнотизатор, за да се опитам да възвърна спомените си. Не можа да ми помогне. В Сайгон пък един психиатър се опита да постигне същото с наркотици. С ЛСД, ако не се лъжа.
— Лекар ти е дал наркотици? — попита Мънро.
— Да. Каза, че те щели да възстановят спомените ми.
Само че нищо не се получи, макар и да имах ужасни кошмари. Лекарят каза, че страдам от избирателна амнезия. Че от ужаса, който съм изпитала, когато японците са избили селото, съм забравила коя съм.
— Не съм лекар — каза Мънро. — Ти обаче ясно си спомняш нападението, нали?
— Да.
— Каза, че ясно си спомняш убийствата, щиковете и кръвта, нали така?
Тя докосна с пръсти наранената половина на лицето си.
— Да.
— Защо си спомни само лошите неща, Сакура? Ако лекарят е бил прав, тези спомени щяха да са заличени.
Тя стисна устни.
— Казвам ти самата истина.
— Ако убийството е изличило спомените ти, не би трябвало да си спомняш нищо за самото него. Цялата работа изглежда нелепа.
— Говоря самата истина — каза Сакура разгорещено. — Върви по дяволите, Клей! Моля те да не ми устройваш разпити.