Седмата луна
- Автор: Габриэль Мариус
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седмата луна». Краткое содержание книги:
Мариус Габриел отново приковава вниманието ни със сензационния си нов роман, в центъра на който е спираща дъха история на майка и дъщеря, разделени от кошмарната сянка на войната...
Три десетилетия по-късно Франсин (майката) е собственичка на бизнесимперия. Тя е направила всичко възможно да издири своята изгубена дъщеричка, но безуспешно.
Един ден в офиса на Франсин се появява плаха млада жена, която намеква, че може би е нейната дъщеря.
Франсин няма представа какво се таи зад плахата външност на младата жена на име Сакура, къде и как е живяла, нито за преживените ужаси, а още по-малко за нейната тайна, която я кара да... лъже!
— Какво искаш?
— Знаеш добре какво искаме.
Тя видя дългия нож в ръката му и веднага разбра, че ще й причини болка.
— Тази жена защо не ще да плаща? — попита Туон.
— Не вярва, че съм нейна дъщеря — отвърна Сакура с пресъхнала уста.
— Трябва да я накараш да повярва.
— Не мога. Тя иска доказателства.
— Дай й доказателства.
— Нямам доказателства, Туон.
Туон се премести между нея и звънеца.
— Знаеш какво ще се случи на твоето копеле, ако тя не плати.
— Нямам доказателства — повтори тя отчаяно.
— Гнусна малка свиньо, все още си жива само защото се надяваме да получим парите от нея. Иначе още сега бих те нарязал на парчета. — С рязко движение Туон хвана лявото й ухо и грубо дръпна главата й.
Тялото й внезапно бе обхванато от неописуема болка, подобна на огън. Туон режеше ухото й. Шурна кръв.
— Не! — изкрещя Сакура и се опита да отнеме ножа на Туон.
— И пръстите ти ще отрежа — изръмжа той. — Погледни ме в очите, кучко!
Той отметна главата й. Тя притисна с ръка ухото си и усети, че цялата й шия е окървавена. Ухото й бе провиснало, но не бе напълно отрязано. Туон се хилеше насреща й и златният му зъб блестеше. Обърса внимателно острието на ножа си в чаршафа на Сакура и след това доближи острия му като игла връх до лицето й.
— Да ти отрежа ли и носа?
— Не — отвърна със задавен глас Сакура. Цялото й тяло бе сковано. С малка частица от мозъка си се чудеше дали щеше да изгуби ухото си. Болката бе непоносима. — Недей.
— Вземи парите от нея.
— Ще се опитам — прошепна тя. Цялото й същество в момента наблюдаваше ножа, прицелен в очите й, и дебелите пръсти, които го държаха.
— Не е достатъчно само да се опиташ. Това, което направих с тебе, ще направя и с детето ти, Сакура.
— Дайте ми време — прошепна тя.
— Имаш на разположение двадесет и четири часа. Повече време няма да имаш. Разбра ли ме?
Тя кимна. Продължаваше да държи ухото си. Между пръстите й се стичаше кръв. Туон затвори ножа.
— Можем да те открием навсякъде. И по всяко време. — Наведе се и сякаш между другото се изплю в лицето й. Тя не направи опит да изтрие слюнката.
Туон бързо излезе от стаята и затвори вратата.
Сакура се измъкна от леглото. Краката й бяха твърде слаби, за да я държат, и тя се препъна. Наложи й се да се подпре на вратата, за да събере сили. Кръвта заливаше цялото й лице и мокреше нощницата й. Натисна дръжката на вратата и се строполи в коридора.
Франсин наблюдаваше неподвижното тяло на Сакура. Бяха й направили пълна упойка, след като закърпиха ухото й и с тридесет шева и й биха инжекция против тетанус. Тялото и сега изглеждаше някак си смачкано. Бе притиснала полуразтворена ръка на челото си. Кожата й бе толкова бледа, че изглеждаше прозрачна.
— Аз съм виновна за това — каза Франсин с угаснал глас.
— Не — възрази Клей Мънро. — Аз съм виновен.
— Тя дойде да иска помощ от мен, а аз я отблъснах — каза Франсин. Погледна Мънро и той видя, че очите й са изпълнени с ужасна болка. — Не знам какво да правя — продължи тя, като отново погледна Сакура. — Един удар с нож може много успешно да раздели съществените от несъществените неща.
Мънро бе неподвижен. Спомняше си усмивката на Макфадън в парка.
— Това няма да му се размине безнаказано — тихо каза той.
— Не, Клей. Нямаме сили, за да се борим срещу ЦРУ. — Тя докосна връхчетата на пръстите на Сакура. — Тя е твърде съществена част от живота ми, за да я излагам на риск. Независимо коя е. След като всичко приключи, тя ще продължи да бъде нещо съществено. Нещо, с което ще трябва да живея.
Мънро също погледна Сакура.
— Нищо чудно и това да е част от плана. Да е направено с нейно съгласие.
— Наистина ли мислиш така? — попита тихо Франсин.
— Не. Но поначало е възможно.
— Поначало е възможно и тя да е Рут.
Сакура изстена нещо на език, неразбираем и за двамата, и след това утихна.
— Дори е повече от възможно — продължи Франсин така тихо, че на Мънро се наложи да напрегне слуха си, за да различи думите й. — Не мога повече да си закривам очите и ушите. Не мога да си позволя да продължавам да бягам от истината. Очите й вече бяха съвсем влажни. Мънро никога не я бе виждал да плаче и неволно я прегърна. Тя поплака за малко със сълзите на жена, несвикнала да издава чувствата си.
Навън имаше брожение и шумни реплики. Хората от охраната на болницата все още се опитваха да разберат как Туон е успял да се промъкне в стаята на Сакура. Мънро чудесно знаеше, че това е съвсем лесна работа. Мислено се наруга, задето бе позволил на Парсънс да изгони собствените му охранители.