Частен клуб

— Мисля, че от това ще спечелите. Но както и да е. Става.

— И ще ви дам ключовете на колата от „Херц“. Може би ще поискате да я махнете от паркинга си, просто за всеки случай. Може от ФБР да решат да спазят полицейската процедура и да огледат паркинга. — Дадох му ключовете и добавих: — Вътре има кошница с обяд от Върха. Ваш е.

— Сделката става още по-добра. Какво има за ядене?

— Сигурно охлюви. Освен това, ако желаете да прикриете донякъде следите си пред ФБР, няма да е зле да звъннете до Върха и да ни потърсите там.

— От вас може да стане добър беглец — отбеляза майор Шефър.

Всъщност в момента с Кейт бяхме точно това, но нямаше причина да му го напомням.

Вече се намирахме в покрайнините на Потсдам и Шефър ни попита къде искаме да отидем.

— Просто ни оставете на някоя спирка на метрото.

Не съм сигурен дали оцени, или дори схвана хумора ми, защото каза:

— Мисля, че ще ви трябва кола.

— Добра идея. Тук някъде можем ли да намерим под наем?

— Има офис на „Ентърпрайз“.

Зачаках останалата част от списъка, но това май го изчерпваше.

Минахме през центъра на градчето и продължихме по шосе 56 покрай болницата, където бяхме видели Хари. След няколко минути спряхме пред офиса на „Ентърпрайз“.

— Не зная защо искате да се измъкнете от Грифит, нито в каква точно беля сте се забъркали — каза Шефър. — Но ако не беше фактът, че сте изгубили приятел и партньор тук и че колегите ви ме изолират, едва ли бих си заложил главата заради вас.

— Оценяваме жеста ви — отговорих. — Инстинктите ви са добри.

— Сериозно? Е, искам да ми докажете, че е така.

— Ще ви държим в течение.

— Не би било зле. Добре, ще кажа на Грифит, че съм ви срещнал на местопрестъплението и съм ви предал съобщението му.

— Отървете се от колата под наем — напомних му.

— Оставете това на мен, детектив.

— Майоре, можете да сте сигурен, че двамата с Джон ще поемем отговорността за всички проблеми, които бихте могли да си имате заради нас — каза Кейт.

— Единственият ми проблем в момента е, че са ми се натресли шестима федерални агенти, които са на път да ми вземат случая.

— Ще дойдат и още — уведомих го. — Ето как смятам, че е бил убит Хари Мюлер.

Разказах му своята възстановка на събитията по видяното.

— Опитайте се да разберете дали Хари не е дошъл на себе си и не е ритал стените или покрива на караваната — завърших.

Известно време Шефър не отговори.

— Възможно е да е станало по този начин. Но това изобщо не ме доближава до откриването на убиеца или убийците.

Всъщност основният заподозрян си оставаше Бейн Мадокс, независимо дали му се искаше да го повярва, или не.

— Е, когато намерите заподозрян, можете да го поразтърсите с описанието как точно е станало — казах. — А и ще стои добре в доклада ви.

Той кимна и благодари, но въпреки това не ми предложи работа.

Стиснахме си ръцете, после с Кейт слязохме от колата и влязохме в офиса на „Ентърпрайз“.