Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Не, миличка, въпреки че и така не е зле — отвърна й Майк. — Но трябва да отидеш още по-напред. Прибави още шест годинки и ще стане време за националния конгрес на републиканците. Или почакай още десет, когато Кейпърс ще се кандидатира за президент на Съединените щати.
— Копелета — казах и тъжно поклатих глава. — Ако бях истински патриот, Кейпърс, още сега щях да те изхвърля през прозореца и с удоволствие щях да наблюдавам свободния ти полет пет етажа надолу. Но за съжаление моят патриотизъм е само на думи.
— Слушай — започна Ледар, — който и да е твоят съперник в кампанията, отсега знай, че ще работя за него. Безплатно ще му пиша речите и ще давам интервюта за всички вестници в страната. Ще им кажа имената и размерите на всяко маце, с което си спал по време на нашия кошмарен брак.
— Няма да го направиш заради децата — делово й отвърна Кейпърс.
— Тогава ще бъдат достатъчно големи и никак не ме интересува какво ще си помислят.
— Слабото ти място, скъпа, е в това, че ти винаги си се интересувала прекалено много какво мислят те — рече Кейпърс с убийствен тон. — Много добре знаеш, че Денят на майката почти не фигурира в техния списък от празници.
— Дайте да говорим по същество — намеси се Майк. — Джак, ще ни помогнеш ли да намерим Джордан, или не? Ти също си подписал договор.
— Майк, хубаво си отвори ушите — казах. — И този път ме чуй добре. Вече изтърпях една крайно неприятна среща по този въпрос и втора не ми е притрябвала. Никога и за нищо на света няма да ти помогна, защото ненавиждам приятелчето си Кейпърс. Сега стана ли ти ясно?
— Нима чувствата ти към мен се свеждат до ненавист? — попита Кейпърс.
— Точно така — отвърнах, — точно до това се свеждат.
— Мога ли с нещо да променя отношението ти към мен? — попита Кейпърс.
— Боя се, че не, Кейпърс. Съжалявам, стари приятелю.
— Джак, дай да си изясним отношенията — каза Майк и погледна към Кейпърс, който му кимна.
— Филмът се нуждае от Джордан, защото никой от нас не знае цялата история. Той е ключът към нея. Той трябва да фигурира в проекта ми, иначе никой няма да ми купи филма. Нали разбираш? Моят интерес е чисто професионален. Сега за Кейпърс: демократите се канят да вдигнат шум около ролята, която Кейпърс е играл, предавайки приятелите си в колежа. Събрали са снимки на Кейпърс — как кара сърф с Джордан, как всички празнуваме след победата в щатския турнир по футбол. Досещаш се, нали? Вече видях какви заглавия готвят. Истинска катастрофа.
— Значи цялата тази работа няма нищо общо нито с приятелството, нито с носталгията, нито дори с най-обикновено разкаяние — казах.
— Няма — потвърди Ледар. — Има общо само с единствената любов на Кейпърс, а тя се казва Кейпърс Мидълтън.
— Ледар, когато си цинична, не изглеждаш толкова красива — каза й Кейпърс.
— Но затова пък ставам доста по-умна, нали така? — озъби му се тя.
— Живееш сред подлеци, нали, Кейпърс? — обадих се аз.
— Всички живеем сред подлеци — отвърна той. — Разликата е в това как се справяме с тях.
— Справяме ли? — възкликна Ледар. — Но, скъпи, как се справяш със себе си?
— Кажи на Джордан, че искаме да се срещнем с него — отново се намеси Майк. — Поддържаме връзка с баща му. Освен това сме измислили начин да го отървем. Идеята ни е бетон!
— Разбрах — отвърнах. — Кейпърс ще бъде героят на нашия филм.
— Джак, аз винаги съм бил герой — рече Кейпърс и стана да си върви. — Ти си специалистът по второстепенните роли. Винаги си бил епизодик, фон, доброто приятелче.
— Недей да гневиш сценаристите, Кейпърс — рече Ледар. — Не знаеш как може да те изтипосаме.
— Именно затова си избрах първо продуцента — рече Кейпърс. Учудваш ме, Ледар. Ти ли ще ме учиш как да живея?
След като си тръгнаха, аз поспах малко, а когато се събудих, нощта бе настъпила — кристално студена и мастиленосиня. Вятърът, набраздил водите на Тибър, донесе миризма на листа и хартия.
Погледнах часовника и видях, че е точно девет. Светнах лампата и застанах в рамката на огромния правоъгълен прозорец. Изящното кубе на „Сан Пиетро“ осветяваше нощния силует на Рим. И тогава зърнах една мигаща в мрака светлинка. „Здравей“ — каза ми я по морзовата азбука. Махнах към нея и извиках Ледар. Показах й камбанарията на „Свети Тома Кентърберийски“ и тя видя лъча, който светваше и угасваше.
— Това е Джордан — казах аз. — Засега това ще ни бъде единствената връзка с него.