Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
— И кой е тръгнал след нас, Леоман?
— Ами малазанците, разбира се. Кой друг?
— Виж, щом е така, определено трябва да поговорим — отвърна насмешливо Хеборик. — Колко интересно. Представа си нямах, че малазанците се канят да ни навредят. Сигурна ли ти е информацията?
— Казвах ти аз, тоя старец трябва да бъде убит — изръмжа Тоблакай.
Леоман се изсмя.
— Ех, приятелю, след като вече си единственият от трима ни, когото Избраницата все още слуша… Бих те посъветвал да зарежеш тази тема. Тя го забрани, и толкова. Не че съм склонен да се съглася с теб. Този стар рефрен го забрави.
— Тоблакай ме мрази, защото виждам твърде ясно какво терзае душата му — каза Хеборик. — А предвид клетвата му да не говори с мен, възможностите му за диалог са крайно ограничени.
— Аплодирам съпричастието ти, Призрачни ръце.
— Леоман, ако наистина имаме тема за разговор, дай да я чуя — изсумтя Хеборик. — Иначе ще се върна на светлото.
— Дълго ще е това пътуване — изкиска се воинът. — Е, добре. Бидитал се е върнал към старите си нрави.
— Бидитал, Върховният маг? Какви „стари нрави“?
— Онова, дето правеше с дечица, Хеборик. С момиченца. Неприятните му… страсти. Ша’ик не е всезнаеща, уви. О, знае за старите му наклонности — самата тя ги изпита от първа ръка, в края на краищата, когато беше Старата Ша’ик. Но в този град вече има близо сто хиляди души. По няколко деца изчезват всяка седмица… минава между другото, почти незабелязано. Хората на Маток обаче по природа са бдителни.
Хеборик се намръщи.
— И какво би искал да направя аз по въпроса?
— Не те ли интересува?
— Разбира се, че ме интересува. Но съм без глас, както казваш. Докато Бидитал е един от тримата, врекли се на Ша’ик, един от най-могъщите й Върховни магове.
Леоман се залови с приготвянето на чая.
— Имаме общ дълг за вярност, приятелю. Ние тримата. — Постави котлето с водата върху решетката на мангала, после вдигна глава и очите му се приковаха в Хеборик. — Дете, привлякло окото на Бидитал. Но това внимание е повече от сексуално. Фелисин е избраната наследничка на Ша’ик — всички можем да го разберем това, нали? Бидитал вярва, че тя трябва да бъде изваяна по същия начин като майка й — когато майка й беше Ша’ик Старата. Детето трябва да последва пътя на майка си, в това вярва Бидитал. Както майката беше прекършена отвътре, така и детето трябва да се прекърши отвътре.
Хладен ужас изпълни Хеборик и той погледна навъсено към Тоблакай.
— Трябва да се каже на Ша’ик за това!
— Каза й се — отвърна Леоман. — Но тя се нуждае от Бидитал, ако не за друго, то поне за баланс срещу интригите на Фебрил и Л’орик. Тримата взаимно се мразят и презират естествено. Каза й се, Призрачни ръце, а тя на свой ред възлага на нас тримата да бъдем… бдителни.
— Как в името на Гуглата се очаква от мен да съм бдителен? — сопна се Хеборик. — Проклятие, та аз съм почти сляп! Тоблакай! Кажи на Ша’ик да го хване онзи сбръчкан кучи син и жив да го одере, и да не мисли за Фебрил и Л’орик!
Огромният дивак се озъби към Леоман.
— Чувам съскане на гущер изпод камък, Леоман от Вършачите. Такава дързост свършва бързо под петата на ботуша.
— Ехх — въздъхна Леоман и се обърна към Хеборик. — Уви, не Бидитал е проблемът. Всъщност той може да се окаже спасителят на Ша’ик. Фебрил подготвя измяна, приятелю. Кои са съзаклятниците му? Неизвестно. Не и Л’орик, това е сигурно — Л’орик е много хитър. Но Фебрил се нуждае от съюзници между силните. Дали Корболо Дом е в съюз с тоя кучи син ли? Не знам. Камъст Релой? Неговите двама помощник-магове Хенарас и Файил? Дори да бяха всички, на Фебрил все пак щеше да му е нужен и Бидитал — или за да стои настрана и да не предприема нищо, или да се присъедини.
— Да. Бидитал е верен — изръмжа Тоблакай.
— По свой начин — съгласи се Леоман. — И знае, че Фебрил подготвя измяна, само чака поканата. След което ще каже на Ша’ик.
— И тогава всички заговорници ще умрат — каза Тоблакай.
Хеборик поклати глава.
— А ако тези конспиратори включват цялото командване?
Леоман сви рамене и започна да налива чая.
— Ша’ик си има Вихъра, приятелю. Да предвожда армиите? Има си Маток. И мен. А и Л’орик ще остане, това е сигурно. Седемте да ни вземат дано, и Корболо Дом е възможност.
Хеборик дълго мълча. Не помръдна, когато Леоман го прикани с жест да си вземе чашата. Най-сетне отрони:
— И ето, че лъжата се разкри. Тоблакай нищо не е казвал на Ша’ик. Нито той, нито Маток, нито ти, Леоман. Това е начинът ти да се върнеш във властта. Съкрушаваш „заговор“ и с това премахваш всичките си съперници. А сега ме каниш да съучастнича в лъжата.