Братът Грим
- Автор: Расселл Крейг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Братът Грим». Краткое содержание книги:
Осигуриха си разрешение за влизане и претърсване на две помещения. Първото беше за апартамента на Лина Ритер, известна проститутка, която беше обявена от сестра й за изчезнала. Досието на Лина беше проучено и беше установено, че именно тя е жената, чието тяло беше разположено, облечено в традиционен фолклорен костюм, в женското гробище на Олсдорф.
Второто разрешение беше за студио за татуиране в западната част на Санкт Паули. Не беше трудно да го намерят. На полицаите в целия град беше наредено да проверят всеки салон за татуировки на територията си, да покажат снимките и да видят дали някой ще ги познае. Наблюдателен млад старшина бе решил да не пренебрегва факта, че точно това студио изглежда винаги затворено, и поразпита съседите. Никой не знаеше къде е Макс Бартман, но за него беше необикновено да не е отворил. Бизнесът беше животът му, освен това живееше над ателието.
Студиото беше мъничко. Единствена стая с прозорец, който би гледал право към улицата, ако не беше покрит със снимки и илюстрации, изкопирани върху него, които разкриваха пред минувачите таланта на майстора вътре. Естествената светлина едва се процеждаше през нищожните пролуки между колажите с модели и Фабел трябваше да включи голата крушка на тавана, за да вижда ясно. Той благодари на полицая и помоли да почака отвън. Останаха двамата с Вернер в тясното студио. Две стари разнебитени кожени кресла бяха сложени от двете страни на малка странична масичка със списания. Тапицирана маса за физиотерапия беше тикната до едната стена, а до нея имаше въртяща се табуретка. На ръба на масата беше завинтена шарнирна лампа. Плетеница от жици висеше от гнездо в стената и водеше до метална кутия с ключ и скала, после към алуминиев апарат за татуиране. Още три апарата лежаха на масата. Монтиран на стената шкаф съдържаше редове с мастила за татуиране с голям спектър цветове, както и шаблони за татуировка, игли, кутия с хирургически ръкавици и стерилни тампони.
Фабел измъкна от джоба си чифт следователски ръкавици и си ги сложи. Стените също като прозореца бяха покрити с модели за татуировки и снимки на доволни клиенти. Страшно много време би отнело да се подредят всички тези снимки и да се види дали някои от тях съответстват на татуировките на мъртвеца. Огромен плакат с изглед на планина и море с изписано с главни букви заглавие „НОВА ЗЕЛАНДИЯ“ беше единствената стенна украса, несвързана с татуиране. Другата беше бележка, написана на ръка с флумастер, която излагаше правилата на студиото: никакво пушене, деца, пияни и наркотици, никакво неуважение.
Фабел разгледа снимките отблизо. Не всички бяха фотографии в едър план на ослепителни нови татуировки. Някои показваха двама-трима усмихнати пред камерата хора, обърнали рамо или бедро към обектива, за да покажат произведенията на изкуството по тялото си. Една личност се появяваше на доста снимки — слаб мъж с тъмна коса, започнала да посивява, вързана на опашка отзад. Лицето му беше изпито, бузите хлътнали, имаше вид на пияница. Фабел се съсредоточи особено върху една снимка. Беше лято, човекът с конската опашка носеше черен потник и беше сниман с дебела жена, на която явно току-що беше татуиран флорален мотив на масивната гърда, щедро показана пред фотографа. Фабел видя, че и самият мъж на снимката беше покрит с татуировки. Но те не бяха така колоритни като тези на клиентите му. И се състояха от образи и фигури.
— Вернер! — повика Фабел, като не сваляше очи от снимката. — Мисля, че открихме нашия човек. Не е клиент, а самият майстор на татуировките.
Врата извеждаше от студиото. Беше махната, явно за да увеличи мизерното пространство, и беше заменена със завеса от многоцветни пластмасови ленти. Вернер продължаваше да изследва студиото, а Фабел тръгна към останалите помещения. Той раздели пластмасовите ленти и влезе в квадратен хол. Отдясно тясно килерче беше превърнато в тоалетна с ръчно казанче. Точно пред Фабел имаше стълбище, което остро завиваше надясно, после направо, и го отведе до горния етаж. Там имаше три мънички стаи. Едната обединяваше ролите на кухня и всекидневна и беше обзаведена с диван и кожено кресло като тези в студиото, но в много по-добро състояние. Имаше много стар телевизор и стереоуредба. Втората стая беше спалня — толкова малка, че побираше само креват, шкаф с книги и лампа, която стоеше на пода до леглото.