Чиракът

— Още?

Дийн бръкна в папката хармоника и извади оттам друга снимка от местопрестъпление. Макар Джейн да мислеше, че е подготвена за четвъртата фотография, тя като че ли й нанесе удар в цялото тяло. Видя млад, рус мъж с едва набол мустак. Беше изтъкан по-скоро от сухожилия, отколкото от мускули, гръдният му кош представляваше кокалест свод от ребра, слабите му рамене стърчаха напред като бели издатини. Виждаше ясно предсмъртния израз на мъжа, изкривените от ужас мускули на лицето му.

— Тази жертва е била открита на двайсет и девети октомври миналата година — каза Дийн. — Тялото на съпругата така и не е намерено.

Ризоли преглътна с усилие и отмести поглед от лицето на жертвата.

— Пак ли Косово?

— Не. Фейетвил, Северна Каролина.

Тя го погледна сепнато. Не отмести очи, като срещна погледа му, усещайки как я обзема гняв.

— За колко още не си ми казал? Колко общо са проклетите случаи?

— Това са всички, за които знаем.

— Което значи, че може да има и други?

— Възможно е. Но ние нямаме достъп до тази информация.

Тя го изгледа невярващо.

— ФБР да няма достъп?

— Агент Дийн има предвид — намеси се Конуей, — че може да има случаи извън нашата юрисдикция. Страни, до чиято криминална база данни нямаме достъп. Спомнете си, говорим за военни зони. Области на дълбоки политически промени. Места, които биха привлекли нашия извършител. Места, където би се чувствал у дома си.

Убиец, който се движи свободно през океаните. Чийто ловен район не познава национални граници. Помисли за всичко, което бе научила за Властващия. За бързината, с която се бе справял с жертвите си. За копнежа му за контакт с мъртвите. За използването на нож тип „Рамбо“. И за влакната от парашут… мръснозелени. Усещаше погледите на двамата си събеседници, докато преработваше в ума си старата информация въз основа на това, което току-що бе казал сенаторът. Те я изпитваха, чакаха да видят дали щеше да оправдае очакванията им.

Младата жена погледна последната снимка.

— Казахте, че това последно нападение е станало във Фейетвил.

— Да — отвърна Дийн.

— В този район има военна база. Нали?

— Форт Браг. На около десет мили северозападно от Фейетвил.

— Колко са разположените в тази база?

— Около четирийсет и една хиляди на активна служба. Там се помещават Осемнайсети въздушен корпус, Осемдесет и втора въздушна дивизия и Армията за специални операции.

Фактът, че Дийн й бе отговорил без колебание, показваше, че смята тази информация за важна за случая. Информация, която вече се бе намирала на върха на езика му.

— Затова ме държа на тъмно, нали? Имаме работа с човек със специални бойни умения. Някой, на когото му плащат да убива.