Родена в понеделник
- Автор: Бегшоу Луиз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Родена в понеделник». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Рупърт — въздъхвам.
Сарказмът му секва.
— Чакай да те огледам! — кара ме да се завъртя. — Господи, този тоалет страшно те вталява. Винаги съм харесвал жените с рокли. Трябва по-често да носиш рокля, Анна!
— Ще запомня това.
— Така няма да те вземат за лесбийка.
— Много ценен съвет, Рупърт. Благодаря — отчаяно се оглеждам за Чарлс, но все още не е пристигнал. Зрял човек би се справил с цялата тази ситуация с хладнокръвие, основано на вътрешна увереност. А аз ще разчитам на алкохола. — Би ли ми донесъл шампанско, ако обичаш?
Вече отпивам първата глътка, когато Ванна се появява на стълбите. Застива на прага на кухнята и примигва.
— Анна? Това ти ли си?
— Здравей, скъпа.
Пристъпвам към нея и посягам да я прегърна, но ме спира на крачка разстояние, за да ме огледа.
— Не мога да повярвам, направо не мога да повярвам!
Не зная дали да се чувствам поласкана, или обидена от удивлението й.
— Толкова зле ли изглеждах преди? — промърморвам.
— О, не, нищо подобно! — лъже ме безсрамно. — Но сега си неустоима, скъпа!
— Да не преувеличаваме — намесва се Рупърт.
Тя го стрелва с поглед, от който дори казак би затреперил, и той забързва към приемната.
— Голям гадняр е! — удостоява го тя с необичайна откровеност. — Наистина изглеждаш великолепно. Да не би да си се подложила на… — замълчава. Повдигам вежди. — … на пластична операция? — прошепва.
— Не.
— Инжектирала си колаген в устните си?
Поклащам глава.
— О, не! Страхотна си наистина! — казва Ванна с топлота. — Ето как трябва да изглеждаш. Трябваше да направиш това още преди години. Ползвала си услугите на стилист, а?
— Би могло да се каже — разказвам й за Джанет.
— Тя е една от съквартирантките ти, с които ме запозна, нали? Брюнетката или блондинката?
— Брюнетката.
— Знаеш какво мисля за моделите, скъпа.
— Те са мои приятелки. Моля те, бъди любезна с тях…
— Винаги съм любезна, дори с онези, които не мога да понасям — изтъква Ванна. — Умея да запазвам добрия тон. Но май ще променя мнението си за тази Джанет. Свършила е забележителна работа.
— Така е.
Не мога да го отрека. При цялото ми разочарование след интервютата за работа и ужаса от предстоящата среща със Суон, нямам търпение да видя и неговата реакция. Никога не ме е виждал облечена с друго, освен широки джинси и размъкната тениска. Хей, поне ще изглеждам добре, когато застана срещу него. Питам се дали ще каже нещо или…
— Чарлс! Ангелче — провиква се Ванна. Обръщам се и го съзирам — безкрайно доволен, едва големи букета рози в ръце. — Скъпа, годеникът ти е тук.
— Да — смънквам виновно. — Здравей, Чарлс.
— Дами — усмихва се той. Издокаран е с обувките с висок ток и тъмен костюм, а козята му брадичка е старателно подрязана. — Заповядай, Ванна, в знак на благодарност, че организира тържеството. Боя се, че после цялата ти къща ще бъде в безпорядък — подава й огромен букет от жълти и розови рози, украсен със сухи клонки и висок почти колкото него. — А тези, скъпа Анна, са за теб — поднася ми пищни пурпурночервени рози. — За да ти благодаря отново, че се съгласи да станеш моя съпруга.
— Аз не съм ти донесла нищо — казвам му, когато Ванна дава знак на домашната помощница да отнесе цветята и да ги натопи. — Извинявай… скъпи.
— Ти ми поднесе най-скъпия дар — покланя се сковано Чарлс. — Ръката си.
Прегръщам го и отново вземам чашата си с шампанско. Сервитьорите са облекли униформите си, вече влизат първите гости и тържеството ще започне всеки момент.
— Да застанем до Ванна и да ги посрещаме заедно — предлагам. Чарлс ми се усмихва с благодарност. Уверено го хващам под ръка. Милият, толкова е добър. Заричам се, че няма да се срамувам да стоя до него. — Харесва ли ти новата ми рокля? — питам го. — А гримът ми? Помогнаха ми да се издокарам специално за тази вечер.
— О, да — оглежда ме бегло. — Изглеждаш много добре, скъпа.
Казвам си, че няма значение. Мъжете нямат око за тези неща, всеки го знае.
Марк Суон не се появява.
Тържеството е страхотно. Ванна е надминала себе си. На всички им е адски забавно. Има три вида шампанско, включително и розе (обожавам шампанско розе, макар и да е твърде обикновено), миниатюрни красиво оформени хапки, чипс в малки хартиени фунийки, китайска храна, най-различни дребни сладки, тънки резени телешко филе, нанизани на клечки за зъби (това навярно е изтънчената версия на наденица на клечка). И какво ли още не. В градината свири струнен квартет, по клоните на дърветата светят разноцветни крушки, а на стратегически места сред моравата са поставени стъклени фенери със свещи. Ванна е поръчала голяма шведска маса с всевъзможни вкуснотии. Въпреки това, нямам особен апетит. Седим с Чарлс и нашите домакини на централната маса, побутвам парчетата пушено пилешко в чинията си и се опитвам да се смея на всички шеги на Рупърт. Казано накратко, гледам как всички други се забавляват.