Вторият гроб отляво

Когато той се измете, Нийл попита:

— Сериозно, какво си му направила, по дяволите?

— Ти му беше приятел — разперих ръце, — ти ми кажи.

Нийл поседя известно време; после се появи Куки и донесе храна и чисти дрехи. Тя се опита да ме заведе вкъщи, но не можех да си тръгна, преди да разбера нещо за състоянието на Рейес. Татко дойде и си отиде. Джема дойде и си отиде. Най-сетне лекарят излезе, очите му изглеждаха уморени. Рейес беше в интензивното, но беше сравнително добре предвид обстоятелствата. И все пак не можех да си тръгна. Ейнджъл се появи привечер и остана с мен през цялата нощ. Седна на пода до главата ми, докато лежах, благодарна за малката тапицирана пейка, и спях, доколкото можеше да се спи на малка тапицирана пейка.

Чичо Боб се върна рано на следващата сутрин, леко притеснен.

— Защо не си се прибрала вкъщи?

— Ей тъй. — Разтърках очите си, след това гърба си, и погледнах към Ейнджъл. — Цяла нощ ли беше тук, миличък?

— Естествено — отвърна той. — Онзи там те наблюдаваше през цялата нощ.

— Кой, онзи мъж ли? — попитах и посочих човека, който спеше срещу мен. — Аз мисля, че просто спи с отворени очи.

— О! Изобщо не е така.

— Ясно. Какво става? — попитах Чибо.

— Отиваме в Руис. Получихме разрешение за ексхумиране на тялото на господин Сол Ромеро.

— Ами добре. Кой е Сол Ромеро?

— Човекът, под когото се предполага, че е погребана Хана Инсинга.

— А, да. Сетих се.

— Значи идваш?

Свих леко рамене.

— Май да. Така или иначе няма да ми разрешат да видя Рейес.

— Тогава защо остана тук цяла нощ, по дяволите?

Отново свих рамене.

— От тъпотия. Трябва да си взема един душ.

— Хайде. Ще те придружа. Така или иначе трябва да вземем Куки и да се видим с местния шериф.

Спряхме на гробището в Руис точно зад Мими и Уорън Джейкъбс. Кайл Кирш вече беше там с баща си. По зачервените им очи си личеше, че никой от тях не се е наспал. Майката на Кайл беше арестувана в Минесота и се очакваше да я транспортират обратно в Ню Мексико. За съжаление и Хай Инсинга беше там, а лицето й олицетворяваше истинска агония. Сърцето ме заболя за нея.

— Този е — каза Мими на шерифа на окръг Мора и посочи към гроба на господин Ромеро. — Вторият отляво.

Два часа по-късно екип от отдел „Съдебна медицина“ в Албукърки изваждаше двайсетгодишните останки на Хана Инсинга. Мъката, изписана по лицето на майка й, беше непоносима. Благодарна, че има приятели около нея, аз се върнах в колата на Чибо и наблюдавах как Хай Инсинга се приближава до треперещата и хлипаща Мими, притеснена как ще се развие срещата. Последва много дълга прегръдка.