Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Време е да пуснем Рицарите на мрака. Време е да раздадат Божия гняв.
От другата страна на фонтана двамата отново се прекръстват. Коленичат един до друг и плъзват настрани два малки черни железни капака, закрепени в стената. Миризмата от вътрешността на тесните килии кара двамата монаси да сбърчат носове.
ЮСУФ
Братко, Светият отец те призова.
Камерата бавно се фокусира над рамото на ЮСУФ към тъмната килия. За секунда се вижда само мрак. После се появяват втренчени кръвясали очи; стават по-големи и по-големи, докато изпълват целия кадър.
ЮСУФ
Братко, дойде време да свалим камъните и да те освободим. Време е да вдигнеш Божия меч и да убиеш най-големия от враговете му.
150
СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА
На три километра след катастрофата монахът отбива встрани и пуска аварийните светлини на наетата кола. Слиза по стръмния склон покрай пътя и когато стига горичката отдолу, отваря евтиния куфар на Ник. Върху намачканите дрехи вижда онова, което му трябва.
Онова, заради което прекоси континенти.
Онова, заради което уби толкова хора.
Взема лъскавата черно-бяла плака с ДНК профила и я поглежда с възхищение. Десет колони от разположени една над друга тъмни и светли ивици, десетки магически черти, най-неоспоримото историческо доказателство – едно уникално съкровище.
Той набира номера, който от много време знае наизуст и на който рядко звъни. През няколко държави телефонът на Набил Хаяк иззвънява. Ливанският духовник вдига на второто позвъняване.
– Ефрем е. Взех профила на мъжа от плащаницата, оригиналната плака и папката с цялата документация.
Хаяк въздъхва с облекчение:
– Сигурен ли си?
– Да. Току-що ги взех от учения, който е направил изследванията, и американеца, който се опитваше да го пази.
Хаяк не пита дали са живи. Не иска истинско знание, иска да може да говори честно с Андреас Патикос, който на свой ред да говори открито с папата.
– Отлична работа, братко.
– Искаш ли да ги унищожа?
Хаяк се подвоумява. Въпреки всичко е трудно да наредиш унищожаването на нещо с толкова голямо историческо значение.
– Да. – Той преглъща тежко. – Всички ще спим по-спокойно, ако знаем, че това не се е случвало никога – ако знаем, че такова нещо никога повече не би могло да се повтори и никой повече няма да говори за него.
– Разбирам, отче.
Ефрем наистина разбира. Отлично разбира какво се очаква да направи. Мисията му още не е завършила.
151
ЛОС АНДЖЕЛИС
Мици преглежда още една страница от сценария. Търси във всяка сцена, във всяко изречение улики, които биха хвърлили яснота върху случая с Тамара Джейкъбс.
Действието се е преместило в Дамаск, древния град в подножието на Ливанските планини. Годината е 1187, броени месеци след като Саладин е завзел за втори път Ерусалим.
ДАМАСК. ДВОРЕЦЪТ НА САЛАДИН (САЛАХ АД ДИН)
ЕКСТЕРИОР, късна вечер
Двама стражи с алени наметала патрулират около двореца, яхнали черни коне. По-близо до високите стени стоят пехотинци, разположени на малко повече от една ръка разстояние един от друг.
ИНТЕРИОР
В голямата зала звучи силна музика, хората празнуват. САЛАДИН дава обилен пир и забавления за най-верните си хора. Отбелязват голямата победа при Хатин. Мъжете пият вино и пушат наргиле; екзотични жени танцуват съблазнително близо пред войниците.
ВОЙНИК I (взема мундщука на наргилето от свой приятел)
Отмъщението е толкова сладко. Свещеният град Ерусалим – мястото, където християните са клали нашите предци – се окъпа с тяхната кръв. Той отново е наш, както и се полага, и ще остане наш до края на света.
ВОЙНИК II (изкрещява въодушевено)
Слава тебе, Саладине! Най-велики предводителю наш!
Викът му предизвиква спонтанен, заразителен хор сред другите войници.
МЪЖЕ
Саладин! Саладин! Саладин!
САЛАДИН скромно отвръща на възгласите, като вдига ръка. От дясната му страна седи Нуредин, един от най-уважаваните му пълководци. Той е по-възрастен и по-дребен от господаря си. На лицето си има грозен червен белег, все още незараснал от последната битка, който преминава от лявото ухо през бузата и мястото, където някога се е намирал върхът на носа му.