Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
– Леле! Наистина ли има такова нещо?
– Да. Искате ли да ви пратя данните за акаунта?
– Би било добре.
– Добре. – Сара поглежда зад изящното си, загоряло от слънцето рамо красивия гол актьор, който се размърдва зад нея в леглото. – В момента няма да мога, но до час ще ви ги пратя.
146
СЕН ЖУЛИЕН АН ЖЕНЕВОА
Мозъкът на Ник работи трескаво, докато кракът му отчаяно напомпва педала на спирачката. Голямото беемве лети със сто и десет, а до предната кола остават броени метри.
Ник превключва една скорост надолу на автоматика и отбива в аварийната лента. Намалява с още една предавка и започва да кара на зигзаг, за да увеличи сцеплението на гумите с асфалта. Поглежда за миг в огледалото. От резките движения Едуар и жена му са се събудили. Изглеждат уплашени.
Напред всички автомобили са спрели. Беемвето е намалило до осемдесет, но пътят отпред е задръстен. Ник не смее да изключи двигателя, защото ще блокира хидравликата на волана. Продължава да криволичи в лентите. Отбива в тесния банкет отстрани и зад автомобила се вдига облак прах. Чува се пронизително триене на метал в метал. Отвратителен звук като от стъргане на нокти по равна повърхност.
Беемвето обелва нечия врата и едното странично огледало се счупва.
Ник превключва още една предавка надолу. Тежкият автомобил вече кара с шейсет, но не намалява достатъчно бързо. За капак на всичко в този участък магистралата започва да се спуска.
Едуар започва да се паникьосва:
– Намали! Намали!
– Опитвам се – отговаря Ник, като се опитва да звучи спокойно. – Спирачките отказаха.
Едуар закрилнически притиска жена си до себе си.
Отпред се движи полицейски микробус, пълзи с ниска скорост по прашната аварийна лента, като блокира единствената безопасна пролука за минаване. Ник надува клаксона и сваля още една предавка. Това няма да му помогне. Осъзнава го. Големият полицейски автомобил пълзи като охлюв. Няма шанс да избегне сблъсъка.
Ник вдига ръчната спирачка. Едуар и Урсула рязко политат напред. Разнася се миризма на изгоряла гума. Лимузината се разтриса. Ник се подготвя за сблъсъка. Двама полицаи изскачат от двете страни на голямото си рено. Сблъсък. Дрънчене на метал. Втори трясък. И пак.
Ник усеща силен удар в рамото. После в лицето. Внезапно изскочилият еърбег изкарва въздуха му. Той изпуска волана. Престава да чувства ръцете си. Причернява му. Усеща вкус на кръв. Болката, страхът и адреналинът го напускат и той губи съзнание.
147
ЛОС АНДЖЕЛИС
Картър събира набързо мобилизирания си екип в оперативната стая. За да облекчи недоволството от работата в неделя сутрин, той е помолил секретарката Алис Хупър да вземе кафе и понички по пътя.
Докато лейтенантът разказва за последните събития, на Мици ѝ става ясно, че Крис Либович и Дан Еймис са ветерани в разследванията. Изглеждат в свои води. И двамата са около четиридесетте и с онзи вид на доволни мечоци, който се получава от консумирането на твърде много бързи закуски по време на твърде много дежурства за наблюдение. Голямата разлика между двамата е, че Либович има прошарена, много късо подстригана коса, а Еймис е с катраненочерни ситни къдрици, наследени от майка му, афро-американка. И двамата са опитни полицаи, които са видели всичко в работата си, правили са всичко.
Том Хикс влиза и се усмихва на Мици – малко по-ентусиазирано, отколкото на нея ѝ харесва. Картър ѝ спестява неудобството, като дава на Хикс чаршафа, за да вземе проби за ДНК. След като ученият се залавя за работа, полицаите насочват вниманието си към записа от охранителната камера, който провали уикенда им.
– Тоя чаршаф. – Либович посочва екрана. – Защо се е увил с него? Защо тоя глупак се появява омотан в чаршаф?
– Емоционална привързаност – предполага Еймис. – Като Лайнъс.
– Кой Лайнъс?
– От комиксите за Чарли Браун. Сещаш ли се, онова момченце, което не може да се раздели с одеялото си.
– В тия глупости, които говорите, може и да има нещо вярно – отбелязва Картър, като си взема още едно кафе от масата. – Взел е чаршафа вместо палто. Трябва да има някаква причина. Подигравайте се колкото искате, но може би забравяте, че Лайнъс ван Пелт е слабак, но много хитър. В комиксите си Чарлз Шулц го представя като философа и теолога на компанията – дори поставя в устата му цитати от Евангелието.
Либович разчупва една поничка на две и измърморва: