Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Каси изглеждаше ужасена. От медения им месец направо в тази каша. Не беше справедливо.
Ченгето улови притеснения й поглед.
— Не се тревожете, госпожо Дейли. Ще ви придружим до дома ви. Колата ни чака.
Думите „госпожо Дейли“ извадиха Мат от ступора му. Каси беше неговата съпруга сега. Първата му мисъл трябваше да е за нея, а не за самия него.
— Аз съм добре — увери я той и я прегърна нежно. — Просто бях шокиран. Но всичко е наред. А и може би… — той се поколеба дали да изрече следващите си думи, — може би е за добро.
Каси и Клеър се вторачиха в него изумено.
— Не че съм искал да се случи. Но ако не е страдала, може би е по-добре, че си е отишла така, вместо да остарее зад решетките, мислейки за миналото… Нали разбирате?
Каси кимна. Разбираше.
Мат я целуна, затвори очи и вдъхна аромата й, търсейки успокоение, безопасност и любов.
— И за нас също. Ужасно е и е трагично. Но слага край. Миналото наистина свърши.
Каси Дейли вдигна очи към съпруга си и избухна в сълзи от облекчение.
Най-после кошмарът бе свършил. Веднъж завинаги.
38.
Осемнайсет месеца по-късно…
Жената влезе в „Старбъкс“ незабелязано. Опашката беше доста дълга. Минаваше девет сутринта, хлапетата бяха оставени в училище и мястото бе претъпкано с майки, поръчващи фрапета на път за фитнеса. Жената носеше същата майчинска униформа като останалите: клин за йога „Хард Тейл“, маратонки „Найк“ и стегната тениска „Стела Макартни“, която подчертаваше пищните й гърди и плосък корем. Красивото й лице бе скрито зад чифт слънчеви очила, а дългата до раменете руса коса бе прибрана на конска опашка.
Мат Дейли не вдигна очи от компютъра. Трябваше да работи. Подготвяше статия за комедийния бизнес в Холивуд за „Ванити Феър“. Оставил Азраел зад себе си, Мат се върна към първите си любови — комедията и писането — и се наслаждаваше на нещо като ренесанс в кариерата си. Тази сутрин обаче се мотаеше и преглеждаше страници с бебешки дрешки. Преди няколко дни бяха открили неочаквано, че Каси бе бременна. Въодушевеният Мат беше убеден, че бебето ще е момиченце.
— Заето ли е мястото?
Жената се извисяваше над него с кафе в ръка.
— О, не, моля…
Мат се премести любезно настрани, за да й направи място. Тя седна, като първо остави кафето си на масата. Нещо в ръката й и грациозния начин, по който се движеше, привлякоха вниманието му. Жената му напомни за някого, но отначало не можа да се сети за кого.
— Не ви притеснявам, нали? Просто тук е толкова претъпкано…
Гласът. Мат усети как косъмчетата по ръцете му настръхнаха.
Забелязала вторачения му поглед, жената свали тъмните си очила.
— Какво има? — усмихна се тя. — Призрак ли видя?
Телефонът звънеше. Каси Дейли изскочи от банята, където тъкмо бе повърнала за втори път тази сутрин, и се затича към кухнята.
— Ало? Ало?
Типично. В мига, когато вдигна телефона, човекът отсреща затвори. Застанала до плота, Каси си наля чаша филтрирана вода и започна да отпива бавно, като гризеше сух препечен хляб. Беше забравила за сутрешното гадене и колко кошмарно те караше да се чувстваш. Мина адски много време откакто роди Брандън и почти три години се бяха изтърколили от последния й махмурлук. Гаденето сега й се струваше нещо ново.
Звъненето на телефона, от друга страна, бе твърде познато, постоянната мелодия в брака на Каси и Мат откакто се върнаха от Таити. Предупрежденията на Клеър на летището относно медийните хиени, нахвърлили се върху смъртта на София Баста, се оказаха отчайващо пророчески. Двамата младоженци си влязоха у дома под звука на звънящи телефони, конкуриращи се за вниманието на Мат. Дори факсът жужеше постоянно като ядосана пчела.
— Господин Дейли? Обаждаме се от новините на Си Би Ес. Ще коментирате ли смъртта на София Баста?
— Господин Дейли, вярвате ли, че смъртта й е била случайна?
— Мат, здрасти, обажда се Пиърс Морган. Сигурен съм, че вече си затрупан с предложения, но исках да ти звънна лично, за да проверя дали ще се съгласиш да говориш първо с нас.
Някои от обаждащите се бяха почтителни, други — невероятно нагли. Списанията бяха най-ужасни. Кучката от „Стар“ дори намекна, че ако Мат не се съгласи да им даде интервю, ще публикуват история как Мат и София се срещали за секс в дните, когато й позволявали да излиза от болницата.