Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Наследникът]
Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Наследникът]

Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:

Божествата го бяха избрали.ЕДНА КОРОНАИмаше прокълнатата и славна кръвЕДНА САБЯна най-великите владетели, царували някога.ЕДИН ТРОННо освен на трон, беше наследник на обречена съдба.
1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 213
Перейти на страницу:

Лорн и Алан намериха отец Домнис седнал на масата пред останките от студена вечеря. Като ги видя да влизат, той стана и ги поздрави. Алан го възнагради с внимателна прегръдка с едната ръка.

— Ранен ли сте? — веднага се разтревожи белият свещеник.

— Стрела от арбалет — обясни Алан. — Боли, но ми се кълнат, че ще оцелея.

— Как стана?

— Дълга история.

— И се учудвам, че още не ви е стигнала до ушите — добави Лорн.

Отец Домнис размени с него искрено ръкостискане. Висок, широкоплещест, як, на петдесет години той имаше държането и движенията на бивш войник. Беше с ботуши и подстриган. Широк колан пристягаше бялата му роба, която носеше над панталони, и която имаше — на мястото на сърцето — избродирана с копринени конци драконова глава.

— Там, където бях, новините стигат трудно — обясни свещеникът.

Седнаха. Лорн и Алан се досещаха, че работата, която водеше отец Домнис, беше важна. Във всеки случай достатъчно важна, за да стои буден и да чака принца, вместо да си легне и да се срещнат на сутринта. Но изглеждаше изтощен, при това основателно: беше яздил много дни без почивка, за да пристигне възможно най-бързо.

— Какво става? — попита Алан.

Отец Домнис се поколеба. Не знаеше откъде да започне и реши да кара от най-същественото.

— Мечът на кралете е бил намерен отново — каза той.

Лятото на 1548 година

Сареза

Бъдете добре дошли — каза вълкът, като ги покани в бърлогата си. — Подслонете се от бурята и нощта. Тук няма от какво да се страхувате, освен от мен.

Хроники (Книга на Приказките)

От балкона на личните си покои Алисия гледаше залеза, чиито умиращи пламъци докосваха покривите на Сареза — столицата на Ансгорн. Тук керемидите бяха сиви, улиците криволичещи, а небето твърде ниско. Никога досега Сарм и нейните великолепни летни здрачавания не ѝ се бяха стрували така далечни.

Всичко беше толкова мрачно и строго.

С дебелите си стени, назъбени фасади и тесни прозорци херцогският замък приличаше на затвор в сравнение със сармските дворци. Къде бяха градините и фонтаните? Къде бяха великолепните изрисувани тавани? Картините на големите майстори и статуите? Като украшения Алисия беше видяла единствено доспехи, шкафове с оръжия, кожи, препарирани животни и гоблени, изобразяващи бойни или ловни сцени. Дали изобщо имаше библиотека в този замък? И ако имаше, дали съдържаше нещо друго, освен трактати по владетелско право и свещени истории? Алисия знаеше, че Ансгорн не може да се сравнява с изтънчеността на херцогствата Сарм и Валанс. Знаеше, че в много отношения принадлежи все още към една отминала епоха — на рицарските турнири и на епичните песни. И все пак не очакваше да е толкова…

Старовремско.

Алисия чу, че вратата на стаята ѝ се отваря. Извърна се леко и ядосано рече:

— Казах никой да не ме безпокои!

— Зная — спокойно отвърна Ейлин, като излезе на балкона. — И точно затова идвам да ти правя компания.

Алисия се усмихна леко.

— Това не се отнасяше за теб, разбира се.

От предишния ѝ живот на Алисия ѝ бяха останали само спомените и Ейлин. Бяха изминали три седмици, откакто беше пристигнала в Ансгорн и ѝ се бе наложило да се откаже не само от обкръжението си, но и от всичките си лични притежания: рокли, наметки, украшения, бижута и всичко останало — дори личният ѝ дневник щеше да ѝ бъде отнет, ако тайно не го беше поверила на Ейлин. Като си помислиш, само три седмици. Но тези три седмици ѝ се струваха безкрайни — от град на град, по лоши пътища и през една страна, която Алисия откриваше, без да я харесва. Ейлин напразно се бе опитвала да я разсейва, а проявите на внимание от страна на Форланд — понякога трогателни — не бяха дали по-голям резултат. Алисия се бе надявала, че всичко ще тръгне по-добре, когато пристигнат в Сареза, че ще хареса столицата на херцогството и най-сетне ще открие някакво очарование в Ансгорн. Беше се залъгвала с илюзии и разочарованието се оказа още по-голямо, прибавено към скритата тревога, която я измъчваше, откакто с нетърпение чакаше цикъла си. Беше станала бледа и слаба, не можеше да спи и ядеше едва-едва.

1 ... 114 115 116 117 118 119 120 121 122 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)